Ден за изповед

154

10:45

Когато ключът изщрака в ключалката, Маршано се притисна до стената. Беше чул стрелба в коридора. Звън на стъкло и писъци. Молеше се за две неща едновременно. Да е дошъл отец Даниъл. И да не е той.

После вратата се отвори с трясък и на прага застана Хари Адисън.

— Всичко е наред — тихо каза той и заключи вратата зад себе си.

— Къде е отец Даниъл?

— Чака ви.

— Навън има хора.

— Все пак ще се измъкнем.

Хари се озърна, видя банята и изтича към нея. След малко излезе с три мокри кърпи.

— Вържете това на лицето си.

Той подаде едната кърпа на Маршано, после бързо пристъпи до стъклената врата и я отвори. В стаята нахлу гъст облак дим. И в същия миг от небето се спусна невероятно видение.

Маршано едва не подскочи. На балкона стоеше дребно човече с огромна глава и намотано въже около великанския гръден кош.

— Ваше преосвещенство — усмихна се Херкулес и почтително склони глава.

Радиостанцията на Томас Кайнд хвана съобщението едновременно с клетъчния телефон на Адриана, включен към радиовръзката между екипите.

— Не знам дали на някой му пука, но портата на железопътната линия е отворена и към Ватикана се задава локомотив.

Говореше пилотът на хеликоптера, току-що навлязъл от юг над територията на Ватикана.

— Скайкам, сигурен ли си?

— Категорично.

Адриана бързо завъртя глава към Итън.

— Железопътната порта е отворена, към нея се приближава локомотив.

Итън зяпна.

— Господи… ето как ще измъкнат Маршано!

— Скайкам, дръж камерата върху локомотива. Дръж го! — чу Томас Кайнд думите на Адриана, после връзката прекъсна.

Той рязко врътна ключа и двигателят заработи. Никой от хората в кулата не се обаждаше. Повече не можеше да изчаква, трябваше да разбере какво е станало. Дръпна лоста, изкара колата заднешком от чакълестата алея и подкара по тесния път край кулата. Натискаше газта докрай и се мъчеше да различи нещо през дима и падащата пепел. Изведнъж край стъклото прелетяха храсти. Колата с трясък закачи едно дърво, отскочи и хлътна настрани в някакъв жив плет. Кайнд нямаше представа кога е излязъл от пътя. Яростно даде заден ход. Двигателят изрева, раздаде се свистене на гуми. Колата се разтресе, но не помръдна. Той отвори вратата и видя, че колелата се плъзгат в размазаните листа като по лед.

Томас Кайнд изруга на родния си испански, изскочи навън и кашляйки от дима, побягна към гарата.