Ден за изповед

132

23:30

Скала излезе от апартамента си, хвърли бърз поглед наоколо и се отправи към невзрачен бял фиат. Огледа се още веднъж, седна зад волана, включи двигателя и потегли.

След миг на две пресечки зад него от тротоара се отлепи тъмнозелен, форд. На волана седеше Итън, до него Адриана Хол. Завиха след Скала наляво и прекосиха Тибър по Понте Субличо. На север, покрай десния бряг, потокът от коли стана по-оживен. След няколко минути Скала зави на запад и веднага пое пак на север.

— Не рискува да го проследят… — промърмори Итън и вмъкна форда зад един сребрист опел, спазвайки почтително разстояние от фиата на Скала.

Фактът, че италианският детектив тъй внезапно отказа да даде сведения на Адриана, доказваше категорично, че става нещо изключително важно и тайно. Не бе типично за него да я държи в неведение — нали сам той й бе съобщил за предполагаемото присъствие на отец Даниъл в Беладжо часове преди това да стане известно. Значи преди няколко дни все още я смяташе за част от екипа. Сегашните му увъртания се вплитаха в наниза от светкавични събития, подсказващи, че тайнствената интрига във Ватикана отива към развръзка.

Итън и Адриана бяха обсъдили всичко.

Внезапната и загадъчна болест на кардинал Маршано, видян за последен път във вторник да напуска китайското посолство напълно здрав. Въпреки общите си усилия и двамата не стигнаха по-далеч от официалното комюнике, че кардиналът е болен и за него се грижат лекарите на Ватикана.

Ненадейното завръщане в Рим на Роскани, Скала и Кастелети.

Убийството тази сутрин на отец Бардони, личен секретар на Маршано. Все още пазено в тайна.

Пак тази сутрин — обаждането на Хари Адисън от улични телефони в района около Ватикана, за да ги предупреди какво става в Китай. Двамата реагираха незабавно и в резултат само след няколко часа тайно бе заловен и разпитан някой си Ли Уън, инспектор по водоснабдяването.

И отново тази сутрин — изненадващо съобщение за подозренията, че в Италия се е появил известният терорист Томас Кайнд, срещу когото Групо Кардинале издава общонационална заповед за арестуване.

Изведнъж пред тях Скала рязко зави наляво, след две пресечки надясно, после отново наляво и даде газ. Адриана видя как Итън лекичко се усмихна и го подгони. Сменяше скорости, ускоряваше, забавяше, влагаше цялото си умение на професионален шпионин. До тази вечер двамата с Адриана трябваше да седят и да чакат с надеждата, че Хари Адисън ще ги отведе при отец Даниъл. Сега полицията им правеше тази услуга. Защо, каква игра се върти — това не знаеха, но след като бедствието в Китай изглеждаше свързано с интригата във Ватикана, двамата бяха сигурни, че стоят пред прага на някакво потресаващо разкритие.

— Ще берем ядове с тия полицаи.

Итън намали скоростта. Скала рязко зави в една мрачна улица между жилищни блокове.

Адриана не каза нищо. Знаеше, че при други обстоятелства и по друго време Итън би викнал двама-трима от италианските си агенти да отвлекат отец Даниъл. Но не пред полицията, не и днес, когато Студената война бе отдавна отминала, а ЦРУ се гърчеше под хладния бдителен поглед на целия свят, начело с Вашингтон. Не, можеха само да продължават, както и досега — да чакат, да наблюдават и да дебнат какво ще се случи. И да се надяват, че нещо ще им помогне да сварят, отец Даниъл насаме.