Ден за изповед

160

11:04

Подпрял лакти върху капака на синята алфа, Скала се взираше през бинокъла към далечната порта. Виждаше само плавния завой на релсите отвъд стената и част от гарата. Нищо друго. По-нататък всичко тънеше в плътен дим въпреки подухващия ветрец.

Отпред Кастелети стоеше на половината път към портата и също гледаше гарата. През воя на сирени бяха чули изстрели и макар да знаеха, че са длъжни да изчакат тук, за да последват локомотива, и двамата едва се удържаха да не хукнат подир Роскани. Но отлично разбираха, че не могат. Оставаше им само да чакат и да наблюдават.

— Вие имате пистолет, мистър Адисън. Дайте ми го, ако обичате.

Хари се поколеба; Кайнд притисна картечния пистолет под ухото на Елена.

— Знаете кой съм, мистър Адисън… Знаете и какво ще направя…

Говореше съвсем спокойно, с лека усмивка.

Хари бавно бръкна под колана си и издърпа пистолета.

— Оставете го на пода.

Хари се подчини и отстъпи назад.

— Къде е брат ви?

Хари погледна Елена.

— И аз бих искал да знам…

— Тя също не знае — каза Томас Кайнд все тъй спокойно.

Преди малко Елена тичаше сама към вагона, когато Кайнд изскочи насреща, сграбчи я и запита къде е отец Даниъл. Тя отвърна предизвикателно, че не знае. Свещеникът е тръгнал в една посока, тя в друга. Милосърдна сестра е. Братът на отец Даниъл води ранен човек към вагона. И тя отива там, за да му помогне.

Точно в този миг, когато стискаше Елена за ръката и виждаше как в очите й ужасът се бори с яростната решителност, Томас Кайнд изведнъж пак изпита дивия напор на неудържимата страст. Усещаше вкуса му, долавяше чувствената възбуда. И тогава разбра, че с бягството от порока е свършено.

— Ще открием брат ви, мистър Адисън. — Гласът на Томас Кайнд бе тих и студен като лед.

Хари почти не го чу. Цялото му внимание бе насочено към Елена; гледаше я, мъчеше се някак да я успокои и същевременно търсеше начин да я изтръгне от ръцете на Кайнд.

Ненадейно в отворената врата на вагона изникна човешка фигура. Итън.

— Vigili del fuoco22 — властно изрече той на италиански. — Какво правите тук?

Играеше ролята майсторски. Изобщо не гледаше Томас Кайнд, а се обръщаше към всички едновременно, като че не забелязваше пистолета в ръцете на терориста.

— Тръгваме на пътешествие — любезно се усмихна Кайнд.

Автоматичният колт на Итън сякаш изникна от въздуха. Движението бе професионално, точно и отмерено до милиметър — за изстрел между очите.

Томас Кайнд дори не мигна. Кратък откос от картечния пистолет улучи Итън под носа и го изхвърли през отворената врата сред гейзер от кръв и късчета кост.

Елена застина от ужас. Кайнд притисна устата й с длан.

Адриана стоеше като вкаменена. Досега изобщо не бе реагирала. Херкулес лежеше на пода между четиримата и не смееше да си поеме дъх. Знаеше онова, което отлично разбираха всички — ако Кайнд натиснеше спусъка още веднъж, с тях бе свършено.