Ден за изповед

159

10:58

Задъхан и потен, Итън стоеше до задния ъгъл на гарата и се мъчеше да не кашля от пушека. Лекият ветрец отпреди малко почти не го облекчи, само поразчисти въздуха колкото да види как Хари Адисън се задава отдясно по тревистия склон, носейки в прегръдките си джуджето, с което бе излязъл от апартамента на Виа Николо V. От време на време подтичваше, после пак продължаваше ходом в сянката на крайпътните дървета.

На петдесет метра пред Итън зеленият локомотив пълзеше към стар и ръждясал товарен вагон. Не се съмняваше, че бегълците смятат да изчезнат с него. Той се озърна покрай ръждивите релси към отворената порта в стената на Ватикана. После завъртя глава и подири с поглед отец Даниъл. Ако успееше да го открие, щеше да го измъкне през портата — ако трябва, дори и на гръб.

Итън заобиколи гарата и излезе на релсите с гръб към отворената порта. От перона началник-гарата гледаше как локомотивът се приближава към вагона. Този старец щеше да създаде проблеми, както и двамата железничари. Но тия проблеми бяха цвете в сравнение с онова, което видя отдясно. Адриана се появи изневиделица на тревистия хълм и изтича да пресече пътя на Хари Адисън и джуджето.

Итън видя как Хари рязко спря. Как изкрещя нещо на Адриана — сигурно да се маха. Но това не помогна. Тя продължи напред, достигна го и продължи заедно с него, гледайки ту джуджето, ту Хари. Говореше нещо, а Хари Адисън бързаше надолу към релсите, без да я слуша.

— По дяволите — тихо изруга Итън и отново потърси с поглед отец Даниъл.

— Адриана, изчезвай оттук! Не знаеш какво правиш, скапанячка такава! — изкрещя Хари, залитайки под тежестта на Херкулес.

— Идвам с теб, това правя, скапаняк такъв.

Вече бяха в подножието на хълма. Почти до релсите. Хари видя зеления локомотив опрян в стария товарен вагон. Обърнати с гръб към тях, спирачът и машинистът скачваха вагона.

— Брат ти е вътре, нали? Железничарите не знаят, но той е вътре.

Хари не чуваше. Продължаваше да върви и се молеше железничарите да не погледнат назад. Херкулес изпъшка и Хари сведе очи към него. Джуджето се опита да се усмихне.

— Когато локомотивът спре, циганите ще чакат… Не ме давай на полицаите, мистър Хари… Циганите ще ме погребат…

— Никой няма да те погребва.

Изведнъж железничарите се изправиха и тръгнаха към локомотива.

— Готвят се да потеглят!

Хари притисна Херкулес до гърдите си и хукна към релсите. Адриана не изоставаше.

Стигнаха след десет секунди. Пресякоха коловоза отзад и изтичаха покрай вагона.

Очите на Хари сълзяха, дробовете му изгаряха от пушека и умората. По дяволите, къде бяха Дани и Елена? Какво бе станало с Роскани?

Стигна до вратата и спря. Беше открехната.

— Дани. Елена…

Никакъв отговор.

Изведнъж локомотивът изсвири. Чуха как дизелът набира обороти. Над машината бликна облаче черен дим.

— Дани… — отново подвикна Хари.

Мълчание.

Локомотивът изсвири отново. Хари погледна часовника.

Точно 11:00

Нямаха време, трябваше незабавно да се качат във вагона.

Хари се озърна към Адриана.

— Качвай се. Ще ти го подам.

— Добре…

Тя опря длани в пода на товарния вагон и се отхвърли нагоре. После се завъртя и Хари положи Херкулес в ръцете й.

Докато Адриана се мъчеше да го повдигне, джуджето се закашля и лицето му се изкриви. Сетне тя го пое здраво и Хари скочи след нея в полумрачния вагон. Изведнъж Адриана застина на място.

Томас Кайнд беше право пред тях. До него стоеше Елена с разширени от ужас очи. Дулото на картечния пистолет сочеше към главата й.