Ден за изповед

66

Комо, 19:40

Фиатът бе спрял край магистралата малко преди отклонението за Комо. Преди минута Херкулес помоли да отбият от пътя и Хари се съгласи. Сега седяха заедно за последен път. Меките жълти лъчи на вечерното небе изпълваха колата с топло сияние, влизащо в рязък контраст с потока от ослепителни фарове по платното.

— Полиция или не, вече стигнах до Киасо и ще е глупаво да пропусна такава възможност… Разбираш ме, мистър Хари…

— Разбирам те, Херкулес… Жалко, че не можах да ти помогна повече…

— Щом е тъй, желая ти късмет, мистър Хари. — Херкулес се усмихна, протегна ръка и Хари я стисна.

— И аз на теб…

Това бе всичко. Херкулес слезе от колата и се отдалечи. Хари го видя как пресече платното, спря отсреща и се ухили, после закуцука с патериците в падащия здрач. Отиваше към Швейцария.

Десет минути по-късно Хари паркира фиата на една пресечка край гарата и избърса с кърпичка отпечатъците си от волана и лоста за скоростите. Предпазливо излезе навън, заключи колата и тръгна в посока към езерото. Вървеше, без да бърза, като хората наоколо, опитваше да се слее с тях, да заприлича на най-обикновен свещеник, излязъл да се поразходи в топлата лятна вечер.

От време на време някой минувач му кимваше или се усмихваше. Той отвръщаше на поздрава, после незабелязано се озърташе да види дали някой не го е познал, дали не се връща да го огледа по-внимателно.

Докато пресичаше един площад, той изведнъж усети, че хората крачат по-бавно, тълпата се сгъстява. Отпред забеляза навалица около вестникарски павилион. Когато наближи, зърна лицето на Дани в последните издания. Почти всички заглавия бяха едни и същи:

Sacerdote Frggitivo a Bellagio?

В Беладжо ли е избягалият свещеник?

Обърна гръб и побърза да се отдалечи.

Лъкатушейки по тесните улички, Хари се мъчеше да открие езерото и Пиаца Кавур. Заобиколи двама млади, които си бъбреха оживено, зави зад ъгъла и спря. Улицата отпред бе преградена с бариери. Зад тях имаше полицейски автомобили, журналистически коли и подвижни телевизионни станции. Малко по-нататък беше полицейското управление.

— Господи.

Хари изчака малко, после продължи напред, като се мъчеше да запази спокойствие. Стигна до пресечка и без сам да знае защо, зави наляво. Сигурен бе, че ще се озове пак при полицията, вестникарския павилион или дори около гарата. Но вместо това видя езерото и колите по крайбрежния булевард. Съвсем наблизо имаше табела със стрелка и надпис Пиаца Кавур.

След малко излезе на булеварда. Отдясно беше хотел „Палас“, огромна каменна сграда с препълнено кафене отпред. Оттам долиташе весела музика. Хората седяха около масите, край тях сновяха сервитьори с бели престилки. Нормални, обикновени хора, увлечени в обикновените си занимания, без да подозират каква невероятна сцена би се разиграла, ако само един от тях разпознаеше брадатия свещеник с черна барета и вдигнеше тревога. За броени секунди наоколо щеше да загъмжи от полиция. Също като в американски гангстерски филм. Настървени агенти от Групо Кардинале срещу избягалия брат на убиеца. Полицейски лампи. Хеликоптери. Тичащи карабинери с автомати и бронирани жилетки. Увеселително шоу „Залавянето на Ли Харви Осуалд“. Вижте как ще надупчат злодея от всички страни. Купете си билети, не пропускайте да сте там.

Но никой от тях не го разпозна. И Хари се отдалечи като най-обикновен минувач. Малко по-късно зави зад ъгъла и излезе на Пиаца Кавур. Точно отсреща беше хотел „Баркета Екселсиор“.