20:35
— Мистър Хари! — избъбри Херкулес, когато Хари отвори и Роскани му кимна да влезе.
Слисаното джудже се люшна навътре с патериците, следвано от Роскани, Скала и Кастелети.
Кастелети заключи вратата и остана до нея, а Скала хвърли поглед към Дани и Елена, после тръгна да обиколи апартамента.
— Въжето, което искахте, е отвън, в коридора — каза Роскани.
Хари кимна, после погледна Херкулес, който висеше на патериците си пред Кастелети, зяпнал от недоумение.
— Заповядайте, моля, седнете… Това е брат ми, отец Даниъл, а това е сестра Елена — каза той на Роскани и Херкулес. Говореше тъй спокойно, сякаш бяха канени на приятелска, вечеря.
Все тъй изумен, Херкулес последва Хари през стаята. Нямаше ни най-малка представа какво става тук. Знаеше само, че ненадейно го измъкнаха от килията в Централния затвор и му казаха, че го местят другаде. Петнайсет минути по-късно пътуваше през Рим с тъмносиня алфа ромео, седнал до главния полицай на Групо Кардинале.
— Чисто е — каза Скала, като влезе отново в хола и погледна Роскани. — От кухнята има изход към задното стълбище. Заключено е с резе. Ако някой се опита да се промъкне през покрива, ще трябва да счупи стъклото и да вдигне доста шум.
Роскани кимна, после огледа изпитателно Дани и се обърна към Хари.
— Херкулес е записан за прехвърляне в друг затвор. Има някакво объркване с документите… Искам го тук утре по същото време.
— Утре по същото време можете да приберете всички ни — каза Хари. — Какво стана с пистолета?
Роскани се поколеба, после рязко кимна на Скала. Скала разкопча сакото си, измъкна изпод колана полуавтоматичен пистолет и го подаде на Хари.
— Деветмилиметров парабелум калико. Шестнайсет заряда в пълнителя — каза той на английски със силен акцент. После извади от джоба си и втори пълнител.
— Серийните номера са изличени — безизразно изрече Роскани. — Ако ви хванат, не помните откъде го имате. Споменете ли какво е станало тук, ще отричаме твърдо, а на процеса ви чакат невъобразими неприятности.
— Срещали сме се само веднъж, старши инспекторе — отвърна Хари. — Когато ме прибрахте от аерогарата… Другите изобщо не са ви виждали.
Роскани плъзна поглед из стаята. Огледа Херкулес. Елена. После Дани и накрая Хари.
— Утре — каза той — товарният вагон от Ватикана ще бъде откаран на едно отклонение между гарите Трастевере и Остиензе. Временно ще го оставят там. През цялото време ще се движим след него. Когато локомотивът тръгне, идваме ние. Колкото до останалото… Съветвам ви да избягвате Фарел и хората му на всяка цена. Твърде много са и имат отлична връзка.
Роскани извади от вътрешния си джоб снимка 12х18 и я подаде на Хари.
— Това е Томас Кайнд преди три години. Не знам дали ще ви свърши работа, защото той променя външността си, както ние си сменяме дрехите. Чернокос, рус, мъж, жена… говори поне шест езика. Ако го видите, стреляйте, без да се замисляте. И продължавайте, докато умре. После бягайте. Нека Фарел да обере лаврите. — Роскани огледа стаята. — Отвън през цялата нощ ще има един от нас.
— Мислех, че ни вярвате…
— За в случай, че Томас Кайнд открие къде сте…
Хари кимна.
— Благодаря — искрено каза той.
Роскани отново огледа останалите.
— Buona fortuna — каза той и се обърна към Скала и Кастелети.
След миг вратата се затвори зад тримата полицаи.
Buona fortuna. Късмет.