Ден за изповед

88

Томас Кайнд отчаяно дереше с пръсти по гърлото си. Салваторе бе много по-силен, отколкото изглеждаше. Стискаше здраво шала, взет от косата на мъртвата си съпруга. И усукваше смъртоносна примка около шията на русия. Дърпайки с всичка сила, италианецът заби коляно в кръста на Томас Кайнд.

— Bastardo11 — изсъска той. — Bastardo.

Кайнд изобщо не бе очаквал подобна ярост от тъй невзрачен и плах човечец като Салваторе Белсито. Но нямаше намерение да умира. Изведнъж той отпусна тяло и провисна напред. Двамата едновременно рухнаха върху палубата. С рязко движение Томас Кайнд се изтръгна от ръцете на противника, преметна се настрани и отскочи зад него. Бръсначът проблесна в ръката му. Той сграбчи италианеца за косата и дръпна главата му назад, оголвайки гърлото.

— Онова място… онази пещера, където бяха… — Томас Кайнд си пое дъх и усети как пулсът му постепенно се успокоява. — Накъде води?

Италианецът бавно извъртя очи към русия мъж, надвиснал над него.

— Никъде.

Бръсначът плъзна светкавично под носа на Салваторе. Той изкрещя, по устната му бликна червена струя.

— Накъде води?

Италианецът се задави от собствената си кръв.

— Като други… от тия тунели… Към подводна река… и после… обратно… към езерото.

— Къде?… На север оттук? На юг? Къде?

По лицето на Салваторе Белсито бавно изплува огромна, величава усмивка, която всъщност бе неговата душа.

— Няма… да ти кажа…