Ден за изповед

82

Дори не бе лодка, а плоскодънна алуминиева ладия, дълга около четири метра и широка метър и половина. Обикновено я влачеха зад моторницата, за да докарват продукти и да извозват боклука. Салваторе я откри при по-малкия кей край един завой на канала, стотина метра по-долу от първия. Беше подпряна на стената до дебелата врата, водеща към прославената винарска изба на Ерос Барбу. До нея имаше две весла и с общи усилия Хари и Салваторе я спуснаха на вода.

После Хари се качи да я изпробва.

Плаваше, не пропускаше вода и издържаше тежестта му. Той се наведе и намести греблата в гнездата им.

— Добре, хайде сега да го настаним.

Салваторе докара носилката и двамата я сложиха напреко на кърмата. Хари взе чантата с най-необходимите лекарства. После помогна на Елена да се качи и погледна въпросително Салваторе, но италианецът и жена му отстъпиха назад.

Ладията нямало да издържи петима души, обясни той с помощта на Елена. По скалните стени високо над водата имало знаци, сочещи изхода от тунелите. Трябвало само да се ориентират по тях и всичко щяло да бъде наред.

— Ами вие? — разтревожи се Хари.

Салваторе и Марта смятали да се изкачат с асансьора, отново преведе Елена. Щели да ги чакат с камионетката край едно заливче на юг от пещерата. Салваторе обясни на Елена как да го открият, после пак се обърна към Хари.

— Arrivederci — каза той някак виновно, сякаш ги изоставяха. После хвана Марта за ръка и двамата изчезнаха в пещерата.