Ден за изповед

147

10:10

Мраморен под, платнени покривала върху малките дървени скамейки, полукръгъл мраморен олтар с бронзово разпятие, таван от цветно стъкло. Личният параклис на светия отец.

Колко пъти бе идвал тук Палестрина? Да се моли насаме с папата или с още неколцина избрани гости. Крале, президенти, държавници.

Но за пръв път светият отец го канеше ненадейно да се помолят. Когато влезе, завари папата седнал на бронзовия си трон пред олтара със сведена за молитва глава.

Чувайки стъпки, светият отец се озърна. Посегна, хвана ръцете на Палестрина и го огледа с напрегнати, тревожни очи.

— Какво има? — попита Палестрина.

— Денят не е добър, ваше преосвещенство — прошепна папата едва чуто. — Мъчи ме лошо предчувствие. Страх и ужас тегнат в сърцето ми. Призори тази тревога кацна на рамото ми и оттогава не ме напуска. Не знам какво е, но вие сте част от него, ваше преосвещенство… част от този незнаен мрак… — Папата се поколеба и погледна Палестрина в очите. — Кажете ми какво е…

— Не знам, ваше светейшество. За мен денят е ясен, топъл и слънчев.

— Тогава се помолете с мен, дано да греша, дано да е само мимолетна заблуда… Молете се за душите ни…

Папата стана от трона и двамата коленичиха пред олтара. Палестрина наведе глава и послушно подхвана след папа Лъв XIV словата на общата им молитва. Ала знаеше, че каквото и да изпитва светият отец, страховете му са безпочвени.

Вярно, в предутринните часове сам той се бе пробудил с неописуем ужас от кошмара за духовете и тяхната болест, тъкмо когато Томас Кайнд позвъни да му каже какво е станало с Ли Уън. Но изведнъж като по чудо всичко бе тръгнало гладко.

Преди по-малко от час Пиер Веген го уведоми по телефона, че въпреки разкритието за умишлено отравяне на езерата — според официалното китайско съобщение „извършено от душевноболен инспектор по водоснабдяването“ — Пекин е решил да осъществи плана за масова реконструкция. С този жест правителството целеше да успокои и обедини изплашената нация, като в същото време покаже на целия свят, че държи страната под контрол. Следователно въпреки всичко „Китайският протокол“ на Палестрина беше реалност и нямаше връщане назад. Освен това Томас Кайнд бе изпълнил обещанието си — след смъртта на Ли Уън и Чън Ин вече нямаше никакъв шанс да се открие нишката между Рим и Китай. И пак сигурната десница на Томас Кайнд скоро щеше да изпише последната глава, премахваща последната опасност от разкритие. Тук, във Ватикана, както нощната пеперуда лети към пламъка. Отец Даниъл и брат му не се наричаха Смърт и не бяха изпращани от духовете; бяха просто досадна подробност, която трябваше да се премахне.

Значи светият отец грешеше. Върху рамото му бе кацнала не сянката на смъртта на Палестрина, а само душевните недъзи на един боязлив старец.