Ден за изповед

143

Хари бавно вървеше през базиликата, прикрит зад група канадски туристи. За момент спря заедно с тях пред Пиета на Микеланджело. После се отдръпна от канадците към средата на катедралата, огледа небрежно вътрешността на величавия купол и накрая отправи поглед към папския олтар с разкошния балдахин, сътворен от Бернини.

След това тръгна сам, както му бе заръчал Дани.

Зави надясно, мина покрай изповедалните кабинки и след като огледа бегло статуите на светците Микеле Арканджело и Петронила, стигна до паметника на папа Клемент XIII. Веднага зад него имаше издатина. Без да бърза, Хари я заобиколи и видя декоративна драперия, закачена сякаш върху плътна стена.

Озърна се, но никой не го следеше. Бързо мина в тесния коридор зад драперията и продължи по него до вратата в дъното. Отвори я, спусна се по няколко стъпала до още една врата и излезе на открито. В очите му блесна яркото слънце над ватиканските градини.

9:25

9:32

Елена отвори аварийния изход, подпря вратата с крак и сложи лепенка на езичето на бравата, за да не се заключи зад нея.

Щом като се увери, че всичко е наред, тя излезе под слънчевите лъчи и остави вратата да се затвори. Досле тръгна напред, озъртайки се през рамо към втория етаж на сградата, където преди малко бе оставила Дани в коридора пред мъжката тоалетна, близо до входа на Сикстинската капела. След няколко минути щеше пак да се върне при него.

Тя намести ремъка на калъфа, бързо пресече тясното дворче и се озова сред отлично поддържани алеи, тревни площи и декоративни храсти — един от множеството входове към парка на Ватикана. Отпред и отдясно беше двойното стълбище към Фонтана на Светото тайнство.

Бързо, но предпазливо Елена се отправи към стъпалата, хвърляйки от време на време неуверен поглед наоколо. Ако някой я спреше, щеше да каже просто, че е излязла през някаква врата от музея и не знае къде се намира.

Изкачи се по дясното стълбище, наближи фонтана и видя от дясната си страна висок бор, под който имаше множество декоративни саксии. Отново хвърли объркан поглед наоколо, сякаш наистина се беше загубила. После извади от калъфа черна найлонова чантичка и я пъхна зад саксиите край дънера. Изправи се, огледа още веднъж парка и пое обратно по същия път — през дворчето и през вратата, като на влизане откъсна лепенката от езичето. Остави вратата да се затвори и тръгна по стъпалата към втория етаж.