Ден за изповед

161

— Адриана…

От клетъчния телефон в джоба на Адриана изведнъж долетя далечният глас на пилота от Скайкам.

— Адриана… спрели сме на височина четиристотин и петдесет метра, малко извън стените на Ватикана. Влакът още не тръгва. Да го чакаме ли?

— Пуснете жените… — повтори Хари. — Нека вземат и Херкулес…

Изведнъж Елена пристъпи към Херкулес. Кайнд завъртя пистолета.

— Елена! — извика Хари.

Елена застина на място.

— Той ще умре, ако не му помогна.

— Адриана… — пак се обадиха от Скайкам.

— Кажете му да остави влака и да се насочи към тълпите около катедралата — тихо нареди Кайнд. — Веднага.

Адриана се вгледа в него, после взе телефона и предаде нареждането.

Кайнд пристъпи до вратата и надникна навън. Видя как хеликоптерът престана да кръжи, отдалечи се на североизток и увисна над катедралата „Свети Петър“. Томас Кайнд се озърна.

— Сега ще слезем от вагона и ще влезем в гарата.

Елена умолително се озърна към него и посочи Херкулес.

— Не бива да го местим…

— Оставете го тогава.

— Той ще умре.

Хари забеляза как пръстът на Кайнд потрепва върху спусъка.

— Елена, изпълнявай каквото ти казва.

Бързо крачеха покрай релсите — първо Кайнд и Елена плътно до него, после Хари и Адриана. Изведнъж откъм другата страна на локомотива долетя шум. Два чифта крака бързаха да се отдалечат.

Томас Кайнд направи крачка напред. Спирачът и машинистът бягаха към отворената порта в стената. Кайнд стрелна към Хари поглед с ледено предупреждение да не мърда, после спокойно завъртя картечния пистолет настрани, погледна и изстреля два кратки откоса. Двамата бегълци рухнаха изведнъж като чували брашно.

— Майко Божия! — прошепна Елена и се прекръсти.

— Напред — заповяда Кайнд и ги поведе пред локомотива. — Оттук — посочи той вратата на гарата.

Докато крачеше напред, Хари видя широката порта във ватиканската стена, отдалечаващите се релси и главната линия, край която бе спряла кола и до нея стояха двама мъже.

Скала. Кастелети.

Роскани все още беше някъде във Ватикана. Къде?

Болката в крака беше непоносима. Роскани крачеше, спираше да си почине и отново тръгваше, притискайки раната с длан. Предполагаше, че върви към гарата, но не можеше да е сигурен — пушекът и замайването от кръвоизлива съвсем го бяха объркали. Все пак той стискаше пистолета с лявата си ръка и упорито се тътреше напред.

— Стой! Горе ръцете! — изкрещя някой на италиански откъм дима.

Роскани застина на място. После видя как от полумрака пред него излизат пет-шест мъже с пушки. Бяха с барети и сини ризи. Швейцарската гвардия.

— Аз съм полицай! — извика Роскани. Нямаше представа дали са пряко подчинени на Фарел, но пое риска да предположи, че имат друго началство. — Аз съм полицай!

— Горе ръцете! Горе ръцете!

Роскани погледа още секунда, после бавно вдигна ръце. След миг някой грубо дръпна пистолета. Чу как един от гвардейците говори по радиостанция.

— Ambulanza23 — изрече човекът с напрегнат глас. — Ambulanza.

Томас Кайнд затвори вратата на гарата и изведнъж се озоваха в огромна зала, някогашната мраморна порта на папата към целия свят. От високите прозорци в свода се лееше водопад слънчева светлина като лъчи на театрални прожектори, хвърлящи светли кръгове в центъра. Но въпреки това залата бе прохладна и мрачна. Поне тук можеха да си отдъхнат от пушека.

— А сега… — Кайнд пусна Елена, отстъпи назад и погледна Хари. — Брат ви трябваше да дойде заради влака. Влакът все още е тук, значи той ще дойде.

Хари бавно плъзна поглед по терориста, сякаш търсеше най-уязвимото място. Изведнъж зърна как някой с бяла риза се мярна зад Кайнд и изчезна през една отворена врата. Лошото бе, че не успя да прикрие вниманието си.

— Е? — рязко изрече Кайнд — Може би вашият отец Даниъл вече е тук… — Изведнъж той повиши глас. — Хей, ти, излизай от канцеларията!

Никой не отговори.

Адриана бавно се размърда и пристъпи към Кайнд. Хари я погледна с недоумение. Тя се озърна и поклати глава.

— Излизай! — пак заповяда Кайнд. — Иначе аз ще дойда.

Времето сякаш застина, после иззад вратата се подаде побеляла глава. От канцеларията излизаше началник-гарата. Бяла риза, черни панталони. Стар, вероятно наближаваше седемдесетте. Кайнд му направи знак да се приближи. Човекът бавно тръгна напред. Стреснат, изплашен, объркан.

— Кой друг е вътре?

— Никой…

— Кой отвори портата?

Човекът вдигна ръка и посочи гърдите си с пръст.

Хари видя как очите на Кайнд хлътват по-дълбоко в орбитите си и разбра, че ще стреля.

— Недейте!

Кайнд го погледна.

— Къде е брат ви?

— Не го убивайте, моля ви…

— Къде е брат ви?

— Не знам… — прошепна Хари.

По устните на Кайнд трепна лека усмивка, пръстът му натисна спусъка и се раздаде глух трясък.

Елена видя с ужас как бялата риза на началник-гарата избухна в червено. За момент старецът остана прав, после залитна назад, извъртя се и рухна на една страна върху прага на канцеларията.

Хари дръпна Елена към себе си и извърна главата й настрани от ужаса.

Адриана пристъпи още една крачка към Томас Кайнд.

— Щом искате брат ми, ще ви отведа при него — каза изведнъж Хари.

Изобщо не се съмняваше, че Томас Кайнд е луд за връзване и ако Дани се появи, всички ще загинат незабавно.

Томас Кайнд зареди нов пълнител.

— Къде е той?

— Вън… близо до портата. Щяхме да спрем, за да го вземем…

— Лъжете.

— Не.

— Лъжете. Двете крила на портала се прибират в стената. Наоколо няма нищо. Всичко се вижда като на длан.

Изведнъж Кайнд усети приближаването на Адриана и се завъртя към нея.

— Внимавай… — предупреди я Хари.

— Какво правите? — попита Кайнд.

— Нищо… — Тя пристъпи още мъничко, само половин крачка. Гледаше Кайнд право в очите.

— Адриана, недей — обади се Хари.

Адриана спря. Беше само на метър и половина от Кайнд.

— Вие сте онзи, който уби римския кардинал.

— Да.

— През последните минути убихте още четири души…

— Да.

— А когато откриете отец Даниъл, ще сторите същото с него… и после с нас…

Томас Кайнд се усмихна и Хари усети, че разговорът му доставя огромно удоволствие.

— Може би…

— Защо? — рязко попита Адриана. — Какво общо има това с Ватикана и отравянето на езерата в Китай?

Хари я гледаше и се чудеше какво прави. Защо предизвикваше въоръжения Кайнд, след като нямаше какво да спечели?

Изведнъж проумя. В същия миг го разбра и Кайнд.

— Записвате всичко, нали? Миниатюрна камера на ревера, видеото се върти…

Кайнд се усмихна, развеселен от разкритието. Адриана също му се усмихна.

— Защо не отговорите на въпроса ми? После ще го обсъдим…

Сетне всичко стана за част от секундата. Томас Кайнд вдигна картечния пистолет. Приглушеният трясък отекна отново. По лицето на Адриана се изписа неописуема изненада. Тя залитна назад и падна по гръб.

Елена се дръпна от Хари, погледна назад и застина от ужас. Томас Кайнд не я забеляза. Беше потънал изцяло в собствените си действия. Хари видя как жилите по шията и челото му се издуха, докато пристъпваше над трупа на Адриана. Продължаваше да стреля — вече не на серии, а с единични куршуми. Коленичи, усмихна се и пак я простреля, после още веднъж, сякаш извършваше любовен акт.

Всичко бе станало твърде бързо. Твърде жестоко и извратено. Хари нямаше време да реагира. Оставаха само тримата — той, Елена и Томас Кайнд. Насред огромната зала. Наоколо нямаше нищо. Нито прикритие, нито път за бягство.

Хари тръгна напред. Право към Кайнд. Кайнд го видя, завъртя се и вдигна картечния пистолет.

— Хари!

Гласът на Дани прокънтя изведнъж из пустата гара. Хари застина.

Кайнд също. Само очите му шареха из полумрака.

Внезапно Хари пристъпи пред дулото, точно между Кайнд, Елена и вратата зад нея.

— Елена, изчезвай. Веднага!

Хари гледаше Кайнд в очите. Говореше властно и напрегнато.

Елена се завъртя колебливо.

— Изчезвай!!!

Изведнъж тя побягна. Втурна се към вратата. След миг прекоси залата и изчезна.

— Томас Кайнд! — отекна отново гласът на Дани. — Пусни брат ми!

Кайнд усещаше в дланта си дръжката на картечния пистолет. Очите му продължаваха да шарят. През полумрака към слънчевите петна сред залата, отново към полумрака.

— Тя си отиде, Кайнд. Така или иначе, твоята работа свърши. И да застреляш брат ми, не печелиш нищо. Аз ти трябвам.

— Покажи се.

— Първо го пусни.

— Ще броя до три, отче. После почвам да го разкъсвам парче по парче. Едно…

През прозореца на канцеларията Хари зърна Елена да се катери по стълбичката на локомотива. Зачуди се какво я прихваща.

— Две…

Изведнъж отвън долетя пресекливият писък на локомотивната свирка. Кайнд не му обърна внимание. Насочи картечния пистолет към коляното на Хари.

— Дани! — изкрещя Хари. — Коя е думата?… Коя е думата, Дани? — Той завъртя очи към Томас Кайнд. — Брат ми дори не подозира колко добре го познавам. — Коя е, Дани?… Думата!

Викът му отекна хилядократно сред каменните стени на пустата зала.

— Урра!

Внезапно количката на Дани изникна иззад една преграда сред плътната сянка в дъното. Хари го видя как върти колелата с две ръце. Изчезна в кръг ослепителна светлина, падаща от високите прозорци.

— Урра! — изкрещя на свой ред Хари. — Урра!

— Урра!

— Урра!

Кайнд не виждаше нищо, освен ослепителна светлина! Хари тръгна към него.

— Урра! Урра! — повтаряше той, без да откъсва поглед от терориста. — Урра! Урра!

Изведнъж Кайнд завъртя пистолета към Хари. В същия миг инвалидната количка на Дани се понесе напред.

— Ууууррраааааа!

Келтският крясък на Дани прокънтя като гръмотевица между коравите мраморни стени и количката отново изникна сред полумрака.

— Сега! — изкрещя Хари.

Преди Кайнд да завърти докрай пистолета към Дани, той вече хвърляше последните бирени бутилки. Една. Втора. И те избухнаха в краката на Кайнд сред облак от пламъци.

За кратък миг Томас Кайнд усети как картечният пистолет подскача в ръката му, после престана да вижда. Навсякъде имаше само огън. Завъртя се и побягна. Но за да тича, трябваше да си поеме дъх. И без да осъзнае, той вдъхна горящия облак, засмука пламъците дълбоко, подпалвайки дробовете си. Прониза го неописуема болка. Сетне вече нямаше въздух нито да вдиша, нито да издиша, нито дори да изпищи. Знаеше само, че гори и че тича. После времето сякаш застина. Беше навън. Видя небето над себе си. Видя грамадната отворена порта в стената на Ватикана. Странно, въпреки необятната болка, изпълваща всяка частица от него, той изведнъж усети безметежен покой. Нямаше значение какво е сторил с живота си и в какво се е превърнал; за Томас Хосе Алварес-Риос Кайнд най-сетне идваше краят на болестта, която бе завладяла душата му. Нищо, че трябваше да плати невъобразима цена. След няколко мига щеше да бъде свободен.

Под воя на локомотивната свирка Скала и Кастелети тичаха покрай релсите. Стрелба, сигнали, влакът още не тръгваше. По дяволите всичко, щяха да влязат.

Изведнъж двамата спряха. От широката порта изскочи пламтящ човек и хукна по релсите срещу тях.

Полицаите стояха като вкаменени. Не смееха дори да дишат. Човекът отмина. Още два метра, още пет. После краката му се заплетоха, той залитна още малко напред и рухна на релсите. Бе навлязъл на не повече от трийсет метра в Италия.