Ден за изповед

123

Хари се обади на Адриана и Итън от улични телефони на няколко пресечки един от друг. Разговорите бяха кратки и ясни. Да, потвърди Адриана, знаела за кой репортаж става дума. Да, можела да намери кадрите. Да, нямало проблем да ги копира за Итън. Но защо? Какво толкова важно има в тях? Вместо отговор Хари настоя да побърза, като добави, че ако сметне за необходимо, Итън ще й обясни. После благодари и затвори, докато тя крещеше отсреща: „Дявол да те вземе, къде си?“

С Итън се оказа малко по-трудно. Той разтегляше разговора, разпитваше го дали е с брат си и откъде се обажда. А Хари знаеше, че засича телефонната връзка.

— Мълчи и слушай — грубо го прекъсна Хари, после описа подробно видеорепортажа и обясни, че са предвидени за отравяне три езера в Китай; че виновникът е китаецът с куфарчето на кадрите от хефейската водопречиствателна станция; че китайското разузнаване трябва да бъде уведомено незабавно и че Адриана вече издирва записа.

— Откъде знаеш?… Кой стои зад отравянето?… Каква е причината?

Последните въпроси на Итън бяха откровени. А Хари отговори, че просто предава каквото му е казано.

След това, както преди малко с Адриана, просто остави слушалката, отдалечи се и не спря да върви. Зави по Виа дела Стационе Ватикана — най-обикновен самотен свещеник, крачещ покрай ватиканските стени. Над него се издигаха арки — може би на акведукт, докарвал преди векове вода. Надяваше се скоро да види онова, което представляваха днес — релси, водещи към масивната порта и отвъд нея към ватиканската гара.

„С влак“ — бе казал Дани, когато Хари попита как двамата с отец Бардони са смятали да измъкнат Маршано от Ватикана. В днешно време гарата и релсите се използвали рядко. Само от време на време минавал италиански товарен влак за по-големи доставки. Някога папата пътувал с влака от Ватикана към Италия. Но тази епоха била отминала. Останали само портата, гарата, релсите и един ръждясал товарен вагон на отклонението към късия задънен тунел в края на линията. Само Господ и бетонните стени знаели откога вагонът стои там.

Малко преди да потегли от Рим за Лугано, отец Бардони се обадил на началник-гарата и казал, че кардинал Маршано, макар и болен, не желае повече да вижда вагона и настоява да бъде махнат незабавно. Не след дълго един от железничарите позвънил да съобщи, че точно в единайсет часа в петък сутринта ще дойде локомотив да го откара.

Това бил целият план. Когато вагонът потеглел, кардинал Маршано щял да бъде в него. Просто и ефикасно. Тъй като обаждането идвало от обикновен железничар, отец Бардони не се съмнявал, че работата ще мине като едно от многото делнични задължения. Охраната щяла да се намеси само колкото да пропусне локомотива — пак обикновен разговор между дребни служители, твърде светски, за да стигне до кабинета на Фарел.

Сега Хари вървеше по хълма към горния край на акведукта. Не спираше, гледаше право напред. Когато стигна горе, той се обърна. Ето я главната линия, извита наляво, с лъснали от дългата употреба релси, ето и ръждясалия двоен коловоз право към стените на Ватикана.

Хари погледна назад, където главната линия водеше към гарата Сан Пиетро. Разполагаше с десет минути да стигне дотам, да се огледа и да реши дали ще влезе. Ако размислеше, можеше да си тръгне, преди да пристигнат. Но още когато се обади по телефона, знаеше, че няма да го стори. В десет и четирийсет и пет имаше среща с Роскани на гарата.