Ден за изповед

53

Все още 12 юли, неделя

Виа Карисими бе улица с изискани жилищни блокове и градски къщи. В едната посока стигаше до просторния парк на Вила Боргезе, а в другата до красивата сенчеста Виа Пинчана.

От девет и половина насам Хари наблюдаваше обвитата в бръшлян четириетажна сграда на номер 46; Два пъти бе набирал телефона на кардинал Маршано. И двата пъти му отговори телефонният секретар. Не остави съобщение. Маршано или отсъстваше, или проверяваше кой му звъни. И двата варианта не устройваха Хари. Не можеше нито да предаде посланието си, нито да позволи на Маршано да го задържа на телефона, докато някой друг проверява откъде се обажда. Най-доброто бе да потърпи, поне засега. Да опита по-късно с надеждата, че най-сетне кардиналът ще отговори.

Около пладне позвъни пак със същия резултат. Отчаян, той отиде да се разходи из Вила Боргезе. Час по-късно седна на една скамейка в покрайнините на парка, откъдето ясно се виждаше резиденцията на кардинала.

Най-сетне в два и петнайсет пред сградата спря тъмносив мерцедес. Шофьорът излезе и отвори задната врата. След миг се появи Маршано, следван от отец Бардони. Двамата духовници се изкачиха по стъпалата и влязоха в къщата. Шофьорът веднага седна зад волана и потегли.

Хари погледна часовника, извади от джоба си клетъчния телефон, изчака да отмине една млада двойка, после натисна бутона за повторно набиране и зачака.

— Pronto — раздаде се гласът на кардинала.

— Кардинал Маршано, името ми е отец Роу. Преподавам в Джорджтаунския университет и…

— Откъде взехте този номер?

— Бих желал да поговорим по един медицински въпрос…

— Какво?

— За допълнителната гръд. Лекарите я наричат „трето зърно“.

Мигновено настана тишина, после прозвуча нов глас.

— Говори отец Бардони. Аз съм сътрудник на кардинала. Какво мога да направя за вас?

— Монсиньор Грейсън от Юридическия факултет любезно ми предостави телефонния номер на кардинала, преди да потегля за Рим. Каза, че ако се нуждая от помощ, негово преосвещенство охотно ще стори каквото му е по силите.

Хари изчака на пейката, докато видя как отец Бардони слезе по стъпалата и се зададе към него. Стана и бавно тръгна към големия фонтан, около който се бяха скупчили хора с надеждата да избягат от непоносимата жега на неделния юлски следобед. Хари бе просто един от тях — брадат млад свещеник, търсещ мъничко прохлада.

Озърна се и видя високия млад свещеник с къдрава черна коса да навлиза в парка. Вървеше небрежно, сякаш бе излязъл да се поразтъпче. Но Хари забеляза, че се опитва да го открие сред тълпата около фонтана. Държеше се като човек, който не иска да привлича вниманието. Ала все пак идваше, а това недвусмислено подсказваше, че Хари е бил прав. Дани бе жив. И Маршано знаеше къде се намира.