36

Хари бавно се клатушкаше из тъмнината. Главата все още го болеше от удара на рикоширалия куршум. Притиснал гръб към грапавата стена на тунела, той опипваше напред със здравата си ръка, търсейки тежката врата. Трябваше да изчезне оттук, преди джуджето да се завърне. Кой знае кого можеше да доведе. Приятели? Полицаи? Какво означаваха шейсет хиляди долара за уродливото същество?

Къде беше вратата? Не можеше да е чак толкова далеч. Дали пък не я бе подминал в тъмното?

Той спря. Напрегна слух. Надяваше се далечният тътен на метрото да му подскаже къде се намира.

Тишина.

Бе изцедил силите си до капка, за да се облече, да събере нещата на Дани и да напусне леговището на Херкулес. Нямаше представа какво ще прави, след като избяга навън, но все щеше да е по-добре, отколкото да стои тук и да гадае какво си е наумил Херкулес.

И отпред, и отзад цареше непрогледен мрак. Сетне изведнъж зърна в далечината светла точица. Краят на тунела. Разтърсиха го тръпки на облекчение. Отново се притисна до стената и тръгна нататък. Светлината стана по-ярка. Той ускори крачка. Закачи с крак нещо твърдо. Спря. Опипа с крак. Стомана. Релса. Надигна глава. Светлината беше по-близо. В паметта му припламна спомен за машината, която бяха използвали неговите мъчители. Не, не можеше да е това. Къде се намираше? Нима още беше в ръцете им?

После усети как земята под нозете му забуча и се разтресе. Светлината връхлиташе право към него. Внезапно разбра! Беше попаднал в действащ тунел. Насреща летяха фаровете на мотриса. Той се завъртя и побягна обратно. Светлината ставаше все по-ярка. Хари се подхлъзна с левия крак по релсата и едва не падна. Чу пронизителния вой на свирката. После бясно скърцане на стомана — водачът бе натиснал спирачките.

Внезапно нечии груби ръце го сграбчиха и той отхвръкна към стената. Зърна как на сантиметри от него прелитат ярко осветени вагони. Смаяните лица на пътниците. После мотрисата отмина и със скърцане спря петдесетина метра по-нататък.

— Да не си полудял?

Херкулес бе застанал пред него и стискаше с желязна хватка сакото на Хари.

Из тунела отекнаха викове. Служители на метрото изскачаха от мотрисата и тичаха към тях с фенерчета.

— Насам.

Херкулес завъртя Хари и го блъсна в някакъв тесен страничен тунел. След миг го изтласка нагоре по желязна стълбичка и сам се изкатери с ловкостта на цирков артист, стискайки патериците под мишница.

Зад тях продължаваха да долитат викове. Херкулес гневно изгледа Хари, после го поведе по нов тесен тунел, задръстен с проводници и вентилационни тръби.

Почти цял километър вървяха така — Хари отпред, Херкулес плътно зад него. Накрая спряха на светло под една вентилационна шахта.

Херкулес дълго мълча и се ослушва. Накрая реши, че вече не ги преследват, и се обърна към Хари.

— Ще съобщят на полицията. После ще дойдат да претърсят тунелите. Ако открият скривалището ми, ще разберат, че си бил там. А аз ще остана без дом.

— Съжалявам…

— Е, сега поне знаем две неща. Имаш сили да ходиш, дори да тичаш. И вече не си сляп.

Хари наистина виждаше. Не бе имал време да го осъзнае, но преди малко вървеше из мрака. После видя светлината на мотрисата и пътниците във вагоните. Не с едно око, а и с двете.

— Добре — каза Херкулес. — Свободен си.

С тия думи той смъкна от рамото си малък, здраво стегнат пакет и го подаде на Хари.

— Отвори го.

Хари зяпна, после се подчини. Размота пакета и извади отвътре черни панталони, черна риза, черно сако и бяла якичка на свещеник. Дрехите бяха вехти, но вършеха работа.

— Ще се превърнеш в брат си, а?

Хари го гледаше и не можеше да повярва.

— Добре де, не непременно в брат си, но в свещеник. Защо не? Вече ти расте брада, променяш се… В този град, пълен със свещеници, най-доброто прикритие е да не се криеш изобщо. В джоба на панталона има неколкостотин хиляди лири. Не са много, но ще ти стигнат колкото да се поопомниш и да решиш какво ще правиш.

— Защо? — попита Хари. — Можеше да ме предадеш на полицията и да вземеш наградата.

— Жив ли е брат ти?

— Не знам.

— Той ли уби кардинала?

— Не знам.

— Ето, виждаш ли? Ако те бях предал на властите, никога нямаше да си отговориш на тези въпроси: дали брат ти е жив, дали е убиец. Как ще разбереш, ако сам не откриеш?… А не забравяй, че и теб те издирват за убийство на полицай. Тъй става двойно по-интересно, нали?

— С тия пари можеше да живееш до края на дните си.

— Само че първо полицията трябваше да ми ги даде. А аз не мога да ида в полицията, мистър Хари. Защото и аз съм убиец… А ако се споразумея с някого да съобщи вместо мен, ще вземе парите и повече няма да го видя… Ти отиваш в затвора, аз не печеля нищо… Има ли смисъл?

— Тогава защо?

— Защо ти помагам ли?

— Да.

— За да те пусна на свобода, мистър Хари, и да видя на какво си способен. Докъде можеш да стигнеш с ум и смелост. Имаш ли сили да оцелееш. Да откриеш отговор на въпросите. Да докажеш, че си невинен.

Хари го огледа внимателно.

— Но не е само това, нали?

Херкулес пак се изкатери на патериците и за пръв път Хари усети в него печал.

— Човекът, когото убих, беше богат и пиян. Опита се да ми размаже главата с тухла, защото съм грозен. Трябваше да сторя нещо и аз го сторих. Ти си красив, умен мъж. Ако използваш възможностите си, имаш шанс… Аз нямам. Аз съм грозно джудже и убиец, осъден на подземен живот… Ако спечелиш играта, мистър Хари, може би ще си спомниш за мен и ще се върнеш. Използвай парите и връзките си, за да ми помогнеш… Ако още съм жив, всеки циганин ще ти каже как да ме намериш.

В гърдите на Хари бликна топла, искрена обич. Имаше чувството, че стои пред изключителен човек. Той леко наклони глава и се усмихна на тази ирония на съдбата. Преди седмица беше по работа в Ню Йорк — един от най-младите и най-преуспяващи холивудски адвокати. Животът му изглеждаше очарователен. Стоеше на един връх и го чакаха още по-високи върхове. Седем дни по-късно някакъв невъобразим обрат го бе хвърлил в този тесен тунел над римското метро — превързан, мръсен… и търсен за убийство на италиански полицай.

Кошмарът бе просто невероятен и в същото време реален до болка. А насред всичко това един смазан от живота човек, почти напълно лишен от надежда някога пак да бъде свободен — едно сакато джудже, което го бе спасило и излекувало, — висеше върху патериците си на сантиметри от него като ясно очертан черно-бял силует и молеше за помощ. Ако някой ден си припомни.

С тази простичка молба Херкулес бе постигнал чудо, в каквото Хари отдавна не вярваше. Просто споделяше вярата си, че ако човек пожелае, може да използва всичко спечелено и научено в този живот, за да стори нещо за другиго. Чиста и честна молба, изречена без очакване някога да се сбъдне.

— Ще направя всичко, което ми е по силите — каза Хари. — Обещавам ти.

Загрузка...