Ден за изповед

155

10:48

Сред гъстия дим Дани и Елена се измъкнаха през една аварийна врата на партера в Апостолическата библиотека.

— Наляво — долетя изпод кърпата гласът на Дани и Елена зави по тесния път към градините.

— Хари — тревожно изрече Дани по телефона.

Тишина.

— Хари, чуваш ли ме?

От другия край долетя тихо съскане, сякаш линията беше отворена. После…

ЩРАК!

Връзката прекъсна.

— По дяволите! — изруга Дани.

— Какво има? — попита Елена. Изведнъж я обзе страх за Хари.

— Не знам…

Скупчени на терасата, Хари, Херкулес и Маршано мълчаливо се взираха надолу през пушека.

— Сигурен ли си, че са там? — обърна се Хари към Херкулес.

— Да, до самата врата.

Докато се спускаше от покрива към терасата, Херкулес бе видял двама от мъжете в черно да заемат позиции до вратата. Но сега не можеха да ги различат сред гъстия дим.

Изведнъж Хари измъкна от джоба си радиостанцията на Антон Пилгер и я подаде на Херкулес.

— Разкарай ги.

Херкулес пое радиостанцията, включи я и намигна на Хари.

— Спуснаха се с въже покрай кулата! — тревожно изрече той на италиански. — Отдалечават се към хеликоптерната площадка!

— Va bene21 — изпращя отговорът.

— Площадката! Площадката! — подвикна Херкулес за всеки случай, после изключи радиостанцията.

Под тях се раздаде шум и зърнаха как двамата агенти се отдалечават тичешком от кулата.

— Сега! — възкликна Хари.

— Ваше преосвещенство — каза Херкулес.

Въжето заподскача като живо в ръцете му; той прехвърли примка през раменете на Маршано, после стегна още една около кръста му. След миг Херкулес балансираше върху парапета, а Хари помагаше на Маршано да се прехвърли. После преметна въжето през стоманената тръба, стисна здраво и като отстъпи назад, започна да спуска двамата към земята.

— Мистър Хари! — долетя най-сетне отдолу гласът на Херкулес.

Въжето се отпусна, после отново се обтегна и Хари разбра, че Херкулес го изпъва. Хвана парапета, прехвърли се и започна да слиза. В същия миг прокънтя изстрел. Куршумът разкъса въжето наполовина и Хари прелетя като камък пет метра, преди въжето отново да се закачи за парапета. Само след миг то се скъса окончателно и Хари падна на земята.

Претъркаля се и стреснато надигна глава, защото нейде наблизо отекна крясък. Край храстите Херкулес бе вкопчил железните си пръсти в шията на един от хората в черно.

— Внимавай! — изкрещя Хари.

Джуджето не виждаше, че онзи държи пистолет. И дулото пълзеше нагоре към слепоочието му.

— Пистолет! — изкрещя Хари отново, скочи на крака и се хвърли напред.

Херкулес напъна с ръце и в същия момент избухна оглушителен изстрел. Раздаде се страховит писък и двамата рухнаха.

Хари и Маршано дотичаха едновременно. Агентът лежеше неподвижно, с ужасяващо изкривена глава. Херкулес бе паднал по гръб и кръвта заливаше половината му лице.

— Херкулес! — Хари бързо коленичи до него. — Боже господи — прошепна той, опипвайки шията му за пулс.

Внезапно Херкулес отвори едното си око и надигна ръка да избърше кръвта от другото. После примига и седна. Още веднъж забърса кръвта с длан. Отстрани на лицето му се проточваше дълга кървава бразда, обградена от бяло барутно изгаряне.

— Не могат да ме убият — каза той. — Не е толкова лесно.

В далечината изсвири локомотив. Херкулес напипа патерицата и се изправи. Въпреки кръвта в очите му танцуваха искри.

— Локомотивът, мистър Хари! Локомотивът!