Ден за изповед

141

Итън отмина стремглаво няколко пресечки, после бързо зави наляво, още веднъж наляво и излезе на Виа дела Кончилиационе. Стрелна се покрай един туристически автобус, свърна остро в дясното платно и закова форда на спирката за таксита точно срещу площад Свети Петър.

След миг двамата с Адриана изскочиха от колата и без да слушат гневните крясъци на някакъв таксиметров шофьор, хукнаха през оживената улица към площада. Отчаяно се врязаха в тълпата от туристи, търсейки жената с количката. Ненадейно ги стресна автомобилен клаксон. Откъм площада насреща им се задаваше микробус. Върху предницата му бе изписано Musei Vaticani — Ватикански музей. Под надписа имаше син кръг с бяла количка — международният символ на инвалидите. Двамата бързо се отдръпнаха настрани. За част от секундата Адриана зърна отец Даниъл на предната седалка до прозореца. После микробусът изскочи на улицата и отмина мястото, където бяха оставили форда.

На петдесет метра от тях Хари пресичаше площада заедно с тълпите, устремени към базиликата. Беше накривил черната барета като същински разбойник. Носеше под колана си пистолета на Скала, а за всеки случай бе взел и документите, които го представяха като отец Джонатан Роу от Джорджтаунския университет. Под свещеническите дрехи беше облечен с дочен панталон и работна риза.

Хари стигна до стълбището, изкачи се сред навалицата и спря. Отпред вече се бяха струпали неколкостотин души, чакащи да отворят портата на базиликата. Часът бе осем и петдесет и пет. Портата се отваряше в девет. Точно два часа, преди да дойде локомотивът. Хари приведе глава, дълбоко си пое дъх и зачака. Молеше се само за едно — някой да не го разпознае.