Ден за изповед

72

От моторницата слязоха трима. Едуард Муи заедно с мъж и жена, които Елена виждаше за пръв път.

— Мъжете си тръгнаха — побърза да съобщи тя.

— Знам.

Муи я изгледа втренчено и представи новодошлите. Двамата били отдавнашни верни служители на Ерос Барбу и идвали да наглеждат Майкъл Рурк, докато тя е в Беладжо.

— Беладжо ли? — изненада се Елена.

— Искам да се срещнете с един американски свещеник и да го доведете тук.

— Тук, в пещерата?

— Да.

Елена се озърна към мъжа и жената, после пак погледна Едуард Муи.

— Защо аз?… Защо не отидете вие?

— Защото в Беладжо ни знаят, а вас не.

Елена отново погледна мъжа и жената — Салваторе и Марта, както ги бе нарекъл Едуард Муи. Те мълчаха. Изглеждаха на около петдесет години. Салваторе бе мургав, Марта не. Вероятно това означаваше, че той работи извън вилата, а тя вътре. И двамата носеха халки, но нямаше как да разбере дали са съпрузи. Така или иначе, очите им казваха всичко. В тях имаше тревога и страх, но също така ум и твърда решителност. Щяха да сторят всичко, което им нареди Едуард Муи.

— Кой е този свещеник? — запита Елена.

— Роднина на Майкъл Рурк — тихо отвърна Едуард Муи.

— Не е вярно. — Изричайки тези думи, Елена вече бе взела решение. Не изпитваше страх, само гняв, че никой не й е казал по-рано. Нито Лука, нито Пиетро, Марко или игуменката. — Няма никакъв Майкъл Рурк или ако има, не е онзи човек. — Тя посочи към стаята, където спеше нейният пациент. — Той е отец Даниъл Адисън, свещеникът от Ватикана, издирван за убийството на кардинал Парма.

— Дебне го смъртна заплаха, сестро, затова е тук — спокойно изрече Едуард Муи. — Затова скрихме кой е и го преместихме тук…

— Защо го укривате?

— Помоли ни… Ерос Барбу…

— Един световноизвестен писател дава убежище на престъпник?

Едуард Муи не отговори. Елена го гледаше смаяна.

— Лука знаеше. Ами другите? Моята игуменка?

— Аз… не знам… — Едуард Муи присви очи. — Знам само, че полицията ни дебне на всяка крачка. Затова ви помолих да идете в Беладжо. Ако някой от нас отиде на среща със свещеника, или ще ни арестуват незабавно, или ще ни проследят, за да видят къде отиваме.

— Този свещеник е братът на отец Адисън. Нали?

— Предполагам.

— И искате да го доведа тук.

Едуард Муи кимна.

— По суша има друг път. Ще ви го покажа…

— Ами ако вместо това отида в полицията?

— Не сте сигурна, че отец Даниъл е убиец… А видях как се грижите за него… — Едуард Муи имаше очи на поет. Яростни, но в същото време доверчиви и искрени. — Докато е под ваша закрила, няма да го предадете.