Ден за изповед

12

8 юли, сряда, 4:32

Хари пак погледна часовника. Времето едва пълзеше. Не знаеше дали изобщо е спал. Все още усещаше парфюма на Адриана — почти мъжки, като смес от лимон и пушек. Бе казала, че след два часа тръгва на работа. Но нямаше да работи като другите хора. Щеше да хване самолета за Загреб, а после да отпраши нейде из хърватските пущинаци, за да разкаже как хърватите прогонили местните сърби от домовете им и ги изклали. Това беше тя. И това работеше.

Хари си спомни как по някое време сам наруши уговорката и я попита какво знае за следствието по експлозията на автобуса.

А тя отговори прямо, без дори с най-лека нотка в гласа си да го упрекне, че я използва: „Не знаят кой го е извършил.“

Хари я гледаше в мрака — блестящите й очи, лекото повдигане и отпускане на гърдите — и се мъчеше да прецени дали е казала истината. Нямаше как да разбере. И той не настоя. След два дни щеше да си замине и да я вижда само по телевизията как описва някой далечен сблъсък, все със същото каскетче и войнишкото яке. А сега я гледаше, навеждаше се да погали гръдта й, да обгърне с език връхчето, и само едно имаше значение — че я желае още веднъж. А после пак, докато всичко изчезне, докато в ума му не остане нищо, освен Адриана. Егоистично, да. Но не съвсем едностранно. В края на краищата идеята бе нейна.

Плъзна пръсти от вътрешната страна на бедрото й, чу я как изстена, когато докосна лепкавата влага между краката. Отново възбуден, той се надигна над нея, но внезапно тя го събори, яхна го и рязко го придърпа в себе си.

Леко отстъпи назад, заби крака в мекото легло, после се приведе и подпря ръце от двете му страни, като го гледаше с широко разтворени очи. Бавно взе да се плъзга нагоре-надолу по цялата му дължина. Бавно и майсторски. Влагаше цялата си тежест във всеки пресметнат тласък. Сетне ускори ритъма като гребец, заслушан в командите на кормчията. Все по-бързо и по-бързо. Като жокей, напрягащ по пръсване сърцето на своя жребец. Яздеше шумно, жестоко, безмилостно. Додето самата тя се превърна в жребеца. Препуснал на косъм от вътрешния парапет. Предвкусващ купата и летящ с див гръмотевичен тътен към финала. Само за миг бе създала нова игра. Онова, което допреди малко беше желание, изведнъж се превръщаше в чудовищна надпревара.

И не бе сбъркала, че избра Хари. Той отдавна се бе зарекъл да овладее докрай майсторската „фехтовка“ и сега огледа внимателно всяко нейно движение, после започна да посреща всеки удар. Тласък срещу тласък. Звяр срещу звяр. Надпревара на всяка цена, до сетни сили. Залог хиляда срещу едно — кой ще избухне пръв.

Прекосиха чертата заедно. Ревящ, потен фотофиниш сред оргазмени фойерверки, след който останаха да лежат един до друг задъхани, напълно изчерпани, протрити до кръв. Лежаха и тръпнеха в мрака.

Хари сам не знаеше защо, но в този момент някаква далечна частица от него отстъпи настрани и се зачуди дали Адриана го е избрала — не защото е водеща фигура в една сензационна история, а тя има тайния навик от самото начало да създава лична връзка; не и защото просто обича да прави секс с непознати, а по съвсем друга причина… защото се бои да замине за Загреб, защото може би този път късметът ще й изневери, нещо ще стане и тя ще загине нейде из хърватските пущинаци. Може би искаше да вдъхне колкото се може повече живот, преди да потегли. А Хари просто се бе оказал човекът, който да й помогне в това.

4:36

Смърт.

В мрачната стая 403 на хотел „Хаслер“ щорите бяха спуснати, завесите криеха наближаващата зора и все пък сънят бягаше от клепките на Хари. Светът се въртеше, наоколо пробягваха лица.

Адриана.

Детективите Пио и Роскани.

Яков Фарел.

Отец Бардони, младият свещеник, който трябваше да го придружи до аерогарата заедно с останките на Дани.

Дани.

Смърт.

Стига! Хари щракна лампата, отметна завивките, стана и отиде до малкото писалище и телефона. Взе записките си и прегледа договорите, които бе нахвърлял, преди да излезе. Договор с киноактриса да продължи да работи четвърта година в телевизионен сериал срещу повишение с петдесет хиляди на епизод. Споразумение с известен автор да доизлъска един сценарий, преработван вече четири пъти. Хонорар петстотин хиляди долара. Окончателен договор с един от най-видните режисьори да снима два месеца в Малта и Банкок срещу хонорар от шест милиона долара или десет процента от брутната печалба. Половин час по-късно договорът престана да бъде окончателен, защото изпълнителят на главната роля изведнъж се отказа. След още два часа и пет-шест телефонни разговора актьорът отново се съгласи да играе, но режисьорът вече обсъждаше други предложения. Разговор с кинозвезда, обядваща в най-модния холивудски ресторант, след това с шефа на студиото нейде по магистралата из долината Сан Фернандо, после пак с агента на режисьора. В крайна сметка се свързаха едновременно с дома на режисьора в Малибу. След четирийсет минути преговори режисьорът отново пое филма и се приготви утре сутрин да тръгва за Малта.

Когато приключи, Хари бе осигурил сделки за около седем и половина милиона долара. Пет процента от тях, тоест приблизително триста седемдесет и пет хиляди, се разпределяха между неговата фирма, Уилис, Розенфелд и Бари. Доста приличен резултат за човек, работещ на автопилот след тревожен ден и безсънна нощ, при това в хотелска стая на другия край на света. Именно на това дължеше професията и мястото си… и затова плащаше скъпо и прескъпо, плюс премии, плюс надбавки, плюс… Хари Адисън бе напуснал родното си градче, за да върви все нагоре… Изведнъж всичко това му се стори дребнаво и кухо.

Той рязко изключи лампата и затвори очи в тъмнината. Сенките дойдоха веднага. Опита се да ги прогони, да мисли за нещо друго. Но те продължаваха да идват. Вървяха бавно край някаква далечна просветваща стена, после завиваха и тръгваха право към него. Призраци. Един, два, три, четири.

Мадлин.

Баща му.

Майка му.

И после…

Дани…