Ден за изповед

20

Рим, 18:45

Роскани заобиколи колата. Иззад полицейските бариери го зяпаха любопитни лица, чудеха се кой е и дали е важна персона.

В храстите до тротоара, на пет-шест метра зад алфата, бяха открили втори труп. Прострелян два пъти. Първо в сърцето, после над лявото око. Мъж в напреднала възраст без документи.

Роскани го бе оставил на другите двама ispettori capi от отдела, Кастелети и Скала. Интересуваше го преди всичко колата. Стъклото беше строшено, предницата смачкана от челния удар в камиона. Като по чудо не се бяха врязали в резервоара под каросерията.

Когато Роскани пристигна, трупът на Пио все още беше вътре. Той го огледа внимателно, без да докосва нищо, направи снимки и видеозапис, после разреши да отнесат тялото. Същото сториха и с убития в храстите.

Трябваше да има и трети труп, но го нямаше. Знаеха, че американецът Хари Адисън се е връщал заедно с Пио от фермата, където бяха открили испанския пистолет. Но Хари Адисън бе изчезнал. Пистолетът също, само ключовете още висяха на багажника, като че някой е знаел точно къде да търси уликата.

На задната седалка отдясно лежеше захвърлено предполагаемото оръжие на престъплението — личната деветмилиметрова берета на Пио. Горе по дясната предна седалка откъм вратата имаше кървави петна. По килимчето пред нея личаха следи от обувки — не много ясни, но все пак следи. Колкото до отпечатъци от пръсти, имаше ги навсякъде.

Техниците ръсеха всичко с прах, взимаха проби, слагаха им етикетчета и ги прибираха в прозрачни торбички. Полицейските фотографи също си вършеха работата. Бяха двама. Единият с „Лайка“, другият с видеокамера „Сони“.

От шофьора на тежкия камион мерцедес нямаше и следа. Засега знаеха само, че камионът е откраднат тази сутрин.

Старши инспектор Отело Роскани седна зад волана на тъмносиния си фиат и бавно мина през бариерите, обкръжени от любопитни лица. Блясъкът на полицейски прожектори огряваше местопрестъплението като снимачна площадка и осигуряваше допълнително осветление за операторите от телевизията, които снимаха трескаво.

— Старши инспекторе!

— Старши инспекторе!

Възбудени гласове. Мъжки и женски. Кой го е сторил? Има ли нещо общо с убийството на кардинал Парма? Кой е убитият? Кого подозират? И защо?

Роскани виждаше и чуваше всичко. Но то нямаше значение. В ума му имаше място само за Пио и онова, което бе станало в секундите преди неговата смърт. Джани Пио рядко допускаше грешки, но днес следобед бе позволил да го измамят.

Засега — преди аутопсията, преди лабораторните изследвания — Роскани разполагаше само с въпроси. Въпроси и дълбока печал. Джани Пио беше кръстник на децата му, колега и приятел от над двайсет години. И докато пътуваше през Рим към квартал Гарбатела, където бе домът на Пио, за да се срещне с децата и съпругата му и да ги утеши, доколкото може, Отело Роскани се мъчеше да стои настрани от личните чувства. Длъжен бе — и като полицай, и от почит към Пио, защото те само щяха да пречат на най-важната цел.

Да открие Хари Адисън.