Ден за изповед

136

Рим, 4:15

Хари бе влязъл в банята, за да се отърве най-сетне от брадата. Поемаше голям риск, тъй като щеше да разкрие лицето си, познато на всички от телевизията и вестниците. Но нямаше избор. Дани твърдеше, че не бил виждал във Ватикана нито един брадат градинар.

Херкулес седеше до кухненската маса и гледаше как над чашата горещо черно кафе в ръцете му се вдига пара. Срещу него Елена мълчеше, без да докосва кафето си.

Преди петнайсет минути Херкулес бе излязъл от банята — толкова рядък лукс и удоволствие, че посвети над половин час на бръсненето и горещата вана. И когато Хари излезеше, щяха да имат още нещо общо помежду си. Не само да тръгнат към вражеските земи като дръзки и доблестни кръстоносци, но и да го сторят гладко избръснати. Дреболия може би, ала тази дреболия напомняше униформата на някакво тайнствено братство и безкрайно ласкаеше самолюбието на Херкулес.

Скала видя как вратата на сградата се отвори и двамата излязоха на тротоара. Хари изглеждаше точно като свещеник, тръгнал за ранна литургия. С една-единствена разлика — дългото намотано въже, преметнато през рамото му. Край него джуджето се люшкаше върху патериците си с мощни, сръчни движения на гимнастик.

Напускаха Виа Николо V; Скала ги видя как завиха през мрака наляво и продължиха покрай ватиканската стена на запад, към кулата „Сан Джовани“. Беше пет без двайсет сутринта.

Итън — седнал зад волана на форда с нощен далекоглед в ръката — също ги видя да излизат. Две неща го озадачиха: джуджето и дългото намотано въже.

— Хари и джудже — обади се Адриана.

Беше съвсем будна и ги зърна ясно в секундата, когато минаха под една улична лампа, преди да изчезнат в мрака.

Итън остави далекогледа.

— Но отец Даниъл го няма, а Скала не си мръдна и пръста.

— За какво им е въже? Мислиш ли, че…

— Отиват да измъкнат Маршано — довърши Итън. — А полицията кротува.

— Нищо не разбирам.

— И аз.