Ден за изповед

127

— Апартамент 3а — каза Хари.

— Добре — кимна Роскани и Хари излезе от колата.

Постоя още малко, докато колата на полицаите се отдалечи, после влезе в сградата. Нямаше път назад. Роскани знаеше къде се намират, сега трябваше да го каже на Дани.

— Адриана Хол уведомена. Итън уведомен. Точно както…

— И полицията уведомена.

Дани яростно завъртя количката. Мина в другия край на хола и с безсилен гняв се загледа през прозореца.

Хари не помръдна. Гледаше брат си и не знаеше какво да направи. Елена положи ръка на рамото му.

— Моля те, Хари, остави за по-късно…

Искаше й се той да отиде в спалнята и да си почине. Долавяше как гласът му загрубява, виждаше в очите му умората от вълненията през последната седмица и знаеше, че е на ръба. Беше се върнал да им разкаже за телефонните разговори и за срещата си с полицаите. За помощта, която не можеха да им окажат. Разказа им за заплахите на Роскани и за сключеното споразумение. За Херкулес. За Томас Кайнд. Но Дани сякаш бе чул само онова, което искаше — че когато се върнат с Маршано, ще ги чака главният прокурор. Като че кардиналът е някакъв шпионин или военнопленник, готов незабавно да сподели какво знае за неприятеля.

— Дани… — Хари се отдръпна от Елена и пристъпи към брат си. Умората правеше гласа му още по-настоятелен. — Разбирам гнева ти и уважавам твоите чувства към кардинала. Но, за бога, погледни трезво и разбери, че единствен Маршано стои между нас и затвора. Ако той не проговори пред полицията и прокурора, всички ние — Хари стрелна поглед назад — … включително и Елена отиваме на топло за много дълго време.

Дани бавно се завъртя и погледна брат си.

— Кардинал Маршано няма да погуби църквата, Хари — каза той спокойно и тихо. — Не би го сторил за теб, за мен, за сестра Елена, нито дори заради себе си.

— Ами… заради истината?

— Дори и заради нея…

— Може би грешиш.

— Не греша.

— Тогава, Дани — гласът на Хари бе станал също тъй тих и спокоен, — смятам, че можем само да се опитаме да го измъкнем жив и здрав, а после да оставим решението на него… Честно ли е така?

След дълго мълчание Дани най-сетне прошепна:

— Честно е.

— Добре… — Изведнъж Хари усети как умората го надвива и се обърна към Елена. — Къде да си легна?