Ден за изповед

152

В кабинета на Фарел цареше истински ад. Шефът на пожарникарите настояваше по телефона да разбере какво става и тъкмо крещеше, че навсякъде водата едва църкала, когато пред пожарната избухна първата бомба. Тонът му моментално се промени. Терористично нападение ли е това, или не? Нямал намерение да праща хората си срещу въоръжени терористи. Това било работа на Фарел.

Фарел напълно разбираше и вече бе пратил всички черни костюми към музея, за да помагат на въоръженото поделение от Швейцарската гвардия. При кулата остави само шестима, включително Томас Кайнд и Антон Пилгер.

В този момент избухна втората бомба.

Повече не биваше да рискува. Можеше да са братя Адисън, но можеше и да не са те.

— Водата си е твой проблем, шефе. — Фарел плъзна потна длан по бръснатото си теме и дрезгавият му глас стана още по-глух. — Охраната и швейцарците ще изведат посетителите на сигурно място. Аз имам само една грижа. Сигурността на светия отец. Нищо друго няма значение.

С тия думи той остави слушалката и тръгна към вратата.

Херкулес видя как пламна четвъртият огън на Хари. После видя и самия него как изскочи от пушека, изтича към кулата и изчезна зад редица стари маслинови дървета.

Херкулес пристегна въжето с двоен възел към железния парапет около върха на кулата, после го пусна през пръсти, пролази по стръмните керемиди до ръба и надникна надолу. На пет-шест метра под себе си зърна малката тераса пред стаята на Маршано. А до земята имаше още десетина метра. Лесна работа, ако не те обстрелват.

Отвъд пътя пламна нов огън. После още един. Гъстият дим затули слънцето и всичко наоколо се обля в кървава светлина. Изведнъж ясното утро притъмня. Огньовете на Хари, пушекът откъм музея и абсолютното безветрие за броени минути превърнаха Ватиканския хълм в някакъв призрачен, мъглив, почти невидим пейзаж — задушлива зловеща пелена, из която се рееха безплътни, безформени силуети, и бе невъзможно да видиш каквото и да било на повече от два-три метра.

Откъм земята до Херкулес долетя задавена кашлица. За секунда димът се разкъса и той видя как двамата в черно бързо отстъпват на малко по-чист въздух в скривалището на колегите си.

В същото време видя как един силует притича през пътя към гарата и изчезна сред високите храсти от другата страна. Херкулес смъкна патериците, размаха ги над главата си и пролази нагоре на колене. След миг Хари подаде глава. Херкулес посочи с патериците отвъд пътя, където се бяха събрали четиримата в черно. Хари му махна с ръка, после димът отново го скри. Петнайсет секунди по-късно там, където беше стоял, изригна яркочервен пламък.

10:38

Застанали до синята алфа, Роскани, Скала и Кастелети гледаха пушека и слушаха сирените, огласящи половината Рим. От полицейската радиостанция долитаха трескави разговори между полицейските и пожарните служби на Рим и Ватикана. Чуха как лично Фарел нарежда да пратят хеликоптер за папата, но не на площадката зад ватиканския парк, а върху покрива на папските покои.

Почти в същия момент от дизела на локомотива изскочи облаче синкав дим. После второ и зелената машина запълзя към портата във ватиканската стена. Можеше да евакуират папата или дори целия Ватикан, но заповедта си беше заповед. Нали релсите не горяха и никой не бе наредил да се връщат. И железничарите поеха напред, за да откарат час по-скоро вехтия товарен вагон.

Изведнъж Роскани се завъртя към детективите.

— Някой да има цигари?

— Я стига, Отело — сряза Скала. — Нали ги отказа, не бива пак да започваш.

— Не съм казал, че ще запаля — сърдито отсече Роскани.

Скала се поколеба. Разбираше безпокойството на Роскани.

— Тревожиш се за цялата история, и най-вече какво ще стане с американците.

Роскани се вгледа в него.

— Да — каза той, леко кимна и се отдалечи. Повървя още малко край релсите, после спря и се загледа как локомотивът пълзи към ватиканската стена.