Ден за изповед

137

По мрачната улица изтрополи камион, натоварен с дърва. После отново настана тишина. Хари и Херкулес излязоха от прикритието си зад ъгъла на ватиканската стена.

— Знаеш ли за какво са тия дърва, мистър Хари — прошепна Херкулес. — Целият град е пълен с пещи за пица. Пица — Той болезнено примижа. Изведнъж подаде патерицата си на Хари и се завъртя към стената. — Повдигни ме.

Хари се озърна към улицата, после хвана Херкулес за кръста и го вдигна към тесния корниз, който минаваше някъде на половината височина. Херкулес протегна ръце и успя да се вкопчи в ръба. След миг вече балансираше върху корниза.

— Първо патериците. После въжето.

Хари подаде патериците над главата си, после метна въжето. Херкулес го сграбчи, изтръска един-два метра, прехвърли примка през рамото си и пусна свободния край.

Хари хвана и усети, че въжето е здраво изпънато. Отгоре Херкулес се усмихна и му махна с ръка. След десет секунди Хари се озова на корниза до него.

— Може да не ме бива в краката, мистър Хари, но инак съм като гранит, а?

— Така си е — отвърна Хари с лека усмивка.

— Тръгнали сме да търсим истината. А на света няма по-благородна цел, нали, мистър Хари? — Херкулес впи поглед в Хари и от очите му бликна болката на цял един живот. После бързо вирна глава и погледна към върха на стената. — Повдигни ме пак, мистър Хари. Този път ще е по-сложно. Облегни гръб на стената и гледай да пазиш равновесие, инак и двамата ще се озовем долу.

Хари притисна гръб към стената и заби пети в тесния каменен корниз.

— Давай — прошепна Хари.

Усети как Херкулес го хвана за раменете и се изтегли нагоре. Навитото въже изшумоля по гърдите му, парализираните крака на Херкулес го удариха по лицето и тежестта изчезна. Хари бързо се озърна нагоре. Херкулес бе коленичил върху стената.

— Патериците — каза той.

— Как изглежда? — запита Хари, докато ги подаваше.

Херкулес провря ръка през патериците и надникна във ватиканския парк. Само на трийсет метра от тях кулата се извисяваше над няколко дървета. Наведе глава и видя как Хари му махна.

— Успех.

— Ще се видим вътре — намигна Херкулес.

Сетне Хари го видя как намота въжето около една издатина на стената, прихвана по-здраво патериците и изчезна отвъд ръба.

Хари се поколеба за секунда, после отново огледа улицата и скочи. Падна, претъркаля се и веднага стана. Изтупа се, придърпа черната барета над челото си и тръгна по Виале Ватикано обратно натам, откъдето бяха дошли. Пистолетът на Скала беше под колана му. В джоба си усещаше тежестта на клетъчния телефон. Сградите отпред се очертаваха като черни силуети на фона на просветляващото небе.