Ден за изповед

65

— Киасо — каза Херкулес, докато се отдалечаваха от Милано по магистрала А 9.

Хари не отговори. Седеше зад волана на тъмносивия фиат, който Адриана бе оставила срещу централната римска гара с ключове, скрити под лявата задна гума. Гледаше пътя пред себе си и мислеше как да стигне до Комо, където трябваше да го чака Адриана; а след това до отвъдния бряг на езерото и градчето Беладжо, където може би се укриваше Дани.

— Киасо — чу той отново гласа на Херкулес.

Рязко завъртя глава и видя, че джуджето го гледа втренчено.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите?

— Помогнах ли ти да стигнеш дотук, мистър Хари? Да се измъкнеш от Рим. Да излезеш на магистралата. Да потеглиш на север, а не на юг, както искаше… Без Херкулес сега щеше да наближаваш Сицилия.

— Да, чудесно се справи. Дължа ти всичко, което постигнах дотук. Но все пак не разбирам за какво говориш.

Хари рязко зави надясно зад един мерцедес. Пътешествието започваше да го изморява.

— Киасо е на швейцарската граница… Искам да ме откараш дотам. Затова дойдох.

— Значи си искал да те откарам в Швейцария? — смая се Хари.

— Търсят ме за убийство, мистър Хари.

— Мен също.

— Да, но аз не мога да се преоблека като свещеник и да мина за някой друг. Едно джудже веднага се забелязва в автобус или влак.

— Може обаче да пътува с частна кола.

Херкулес се усмихна дяволито.

— За пръв път имам такава възможност.

Хари го изгледа свирепо.

— Херкулес, това не е туристическа обиколка. Не съм тръгнал на забавление.

— Знам, опитваш се да откриеш брат си. И полицията го търси. Но пък Киасо не е много далеч от Комо. Щом сляза, веднага потегляш обратно. Нищо не губиш.

— Ами ако откажа?

Херкулес възмутено вирна глава.

— Значи си човек, на чиято дума не мога да вярвам. Когато ти дадох дрехите, помолих за помощ. Ти отвърна: „Ще сторя всичко, което ми е по силите. Обещавам ти.“

— Имах предвид адвокатска помощ, и то в Рим.

— При дадените обстоятелства смятам за по-разумно да поискам помощта още сега, мистър Хари. Само двайсет минути от твоя живот.

— Двайсет минути…

— После сме квит.

— Добре, значи сме квит.

Малко след това отминаха отклонението за Комо и мълчаливото им споразумение влезе в сила. На пет километра южно от Киасо колите взеха да намаляват скорост и да отбиват в дясното платно. После спряха. Пред Хари и Херкулес се разкри безкрайна върволица от червени светлинки. После зърнаха групата в далечината. Полицаи с бронирани жилетки и автомати вървяха насреща и надничаха във всяка кола.

— Назад, мистър Хари. Бързо!

Хари върна фиата два-три метра назад, после превключи, направи обратен завой и сред свистене на гуми подкара с пълна газ натам, откъдето бяха дошли.

— Дявол да го вземе, какво беше това? — запита той и се озърна към огледалото.

Вместо отговор Херкулес включи радиото. След като повъртя настройката, откри някакъв говорител, който бъбреше като картечница. По границата в Киасо се провежда масирана полицейска акция, преведе Херкулес. Всички коли се претърсват най-старателно. Силите на реда издирват отец Даниъл Адисън, който някак е успял да се измъкне от полицията в Беладжо и вероятно ще се опита да мине през границата в Швейцария.

— Успял да се измъкне? — Хари хвърли поглед към Херкулес. — Означава ли това, че наистина са го видели?

— Не казаха, мистър Хари…