Ден за изповед

33

7:50

— Топъл чай — каза Херкулес. — Можеш ли да преглъщаш?

Хари кимна.

— Да…

— Дръж с две ръце.

Херкулес поднесе чашата и помогна на Хари да я хване. Превръзката върху лявата ръка беше като грамадна ръкавица, затрудняваща и най-простото действие.

Хари отпи и се задави.

— Ужасно, нали? Цигански чай. Силен и горчив. Изпий го все пак. Ще помогне за раната и ще ти възвърне зрението.

Хари се поколеба, после изпи чая на големи глътки, като се мъчеше да не обръща внимание на вкуса. Херкулес го гледаше внимателно как пие, надничайки оттук-оттам като художник, който изучава модела си. Накрая дръпна празната чаша.

— Ти не си ти.

— Какво?

— Не си отец Даниъл, а брат му.

Хари се надигна на лакът.

— Откъде знаеш?

— Първо, от снимката в паспорта. Второ, защото полицията те търси.

Хари трепна.

— Полицията ли?

— Казаха го по радиото. Търсят те за убийство… Не онова, дето го е извършил брат ти. Римският кардинал е голяма работа. Но и твоята не е малка.

— За какво говориш?

— За полицая, мистър Адисън. За детектива на име Пио.

— Пио е мъртъв?

— Добра работа си свършил.

— Аз ли?…

В този момент си спомни всичко. Как Пио се озърташе към огледалото. Как остави пистолета на седалката. Как в същото време Хари видя камиона право отпред. Чу как собственият му глас крещи на Пио да внимава.

Спомни си и още нещо. Нещо, което сякаш не бе съществувало в паметта му до този момент. Звук. Ужасяващо мощен. Двукратен гръмотевичен грохот. Два пистолетни изстрела.

Сетне си спомни лицето. То се мярна и тутакси изчезна, като осветено от ярка лампа за хилядна от секундата. Беше бледо и жестоко. Леко усмихнато. И, кой знае защо, Хари си спомни най-дълбоките сини очи, които някога бе виждал.

— Не… — промълви той едва чуто. Замаяните му очи потърсиха Херкулес. — Не съм го направил.

— Няма значение, мистър Хари, дали си го направил, или не… Важно е само какво мислят властите, а те мислят, че си го сторил. В Италия няма смъртно наказание, но полицаите все ще намерят начин да те убият. — Изведнъж Херкулес се надигна. Подпря се на патерицата и изгледа Хари от горе на долу. — Казват, че си адвокат. От Калифорния. Печелиш пари от филмовите звезди и си много богат.

Хари се отпусна назад. Значи това беше. Херкулес искаше пари и щеше да го изнудва, заплашвайки с полицията. Защо пък не? Херкулес беше най-обикновен престъпник, живеещ в мръсна дупка под метрото, а Хари нямаше къде да бяга. Кой знае защо, му бе спасил живота, но при новия развой на събитията изведнъж откриваше, че е измъкнал от канала кокошка със златни яйца.

— Да, имам пари. Но не мога да стигна до тях, без полицията да разбере къде съм. Тъй че дори и да исках да ти ги дам, няма как.

— Няма значение. — Херкулес приведе глава към него и се ухили. — Вече си имаш цена.

— Цена ли?

— Полицията обяви награда. Сто милиона лири. Около шейсет хиляди долара. Много пари са, мистър Хари… особено за човек, който си няма нищичко.

Херкулес придърпа другата патерица, рязко се завъртя и както предния път бързо тръгна през мрака.

— Не съм го убил! — изкрещя Хари.

— Така или иначе, полицаите ще те убият!

Гласът на Херкулес прокънтя и заглъхна в далечния тътен на мотриса откъм края на неговия частен тунел. Сетне отново прозвуча шум от отваряне и затваряне на тежка врата.

Настана тишина.