Ден за изповед

122

Пекин, Китай, резиденция Джуннанхай, Все още 16 юли, четвъртък, 15:05

Ян Йе преживя този ден в ужас. Първите сведения от Уси започнаха да пристигат малко преди десет сутринта. Само за петнайсет минути в Четвърта народна болница бяха регистрирани десетки тежки пристъпи на колики, разстройство и повръщане. Почти по същото време дойдоха подобни съобщения и от Първа и Втора народна болница. Около единайсет и половина Болницата по китайска медицина започна координирани действия срещу епидемията. Седемстотин регистрирани случая, двеста седемдесет и един мъртви. Властите незабавно спряха водоснабдяването и вдигнаха по тревога целия медицински и полицейски персонал. Градът бе на косъм от паниката.

В един часа следобед вече имаше двайсет хиляди отровени. Единайсет хиляди четиристотин и петдесет от тях — мъртви. Между жертвите бе тъщата на Ян Йе и двама от нейните братя. Само толкова бе успял да узнае. За съпругата и сина си не знаеше нито къде са, нито дали са живи или мъртви. Дори гръмовитата намеса на генералния секретар не помогна в издирването. Отново повикаха Пиер Веген в резиденция Джуннанхай.

Сега, малко след три, все още без никаква вест за близките си, мрачният и дълбоко потресен Ян Йе седна със своя швейцарски приятел край масата, зад която седяха У Сян и още десет сурово навъсени членове на политбюро. Разговорът бе кратък и делови. Споразумяха се швейцарският банкер да организира консорциума от компании според предишното си предложение и незабавно да започне грандиозен десетгодишен проект за всеобхватна реконструкция на китайското водоснабдяване и енергетика. Залагаха изцяло на две неща: бързина и ефективност. Китай и целият свят трябваше да узнаят, че Пекин все още държи юздите и прави всичко възможно, за да съхрани здравето и благоденствието на своя народ.

— Кога можем да сключим договора? — тихо запита накрая У Сян.