Ден за изповед

139

Из кухнята се носеше звън на стъкло и смесен мирис на ром и бира. С глухо бълбукане Елена Возо изля в мивката последното шише малцово пиво „Морети“. После пусна водата, изплакна бутилката и заедно с другите четири я сложи на масата до Дани.

Пред него имаше голяма керамична купа с улейче на ръба. Вътре бяха смесени поравно две прости кухненски съставки — деветдесетпроцентов сладкарски ром и зехтин. На масата вдясно от него лежаха ножици и кутия самозалепващи се найлонови пликчета. Малко по-настрани се виждаше готовото производство — десет нарязани платнени салфетки, напоени със сместа и навити на плътни тръбички. С мазните си пръсти Дани грижливо ги подреждаше в пликчетата и залепваше ръбовете. Бяха общо четирийсет на брой — десет пликчета, по четири тръбички във всяко от тях.

След като свърши, той се избърса с книжна салфетка, после взе бирените бутилки и ги подреди пред себе си. Вдигна купата и предпазливо напълни шишетата с останалата смес.

— Нарежи още една салфетка — каза той на Елена, без да прекъсва работата. — Ще ни трябват пет фитила, дълги около петнайсет сантиметра.

— Добре.

Елена взе ножиците и погледна часовника над печката.

Роскани рязко дръпна незапалената цигара от устата си и я смачка в пепелника на таблото. Ако бе закъснял само секунда, щеше да посегне към запалката. Озърна се към Кастелети, после към огледалото и накрая към широкия булевард отпред. Движеха се на юг по Виале ди Трастевере. През цялата безсънна нощ Роскани не бе изпитвал такава тревога, както сега; мислеше си колко му липсва Пио и колко би искал сега да са заедно.

За пръв път през живота си беше напълно объркан. Нямаше представа дали постъпват правилно. Там беше магията на Пио — той би погледнал цялата работа от съвсем друг ъгъл и биха обсъдили нещата, докато накрая открият приемливо за всички решение. Но Пио го нямаше и ако искаха да намерят решение, трябваше да го търсят сами.

С оглушително скърцане на гуми Роскани рязко зави надясно, после още веднъж. Отляво се появиха релси и той разсеяно подири с поглед локомотива. Но не го видя. После колата свърна по Виа Николо V и наближи белия фиат на Скала, паркиран в края на улицата срещу номер 22.