Ден за изповед

64

Комо, Италия, все още 13 юли, понеделник, 19:00

Смутен и тревожен, Роскани се провираше из претъпканата, набързо оборудвана свързочна зала в централното управление на карабинерите в Комо. Десетина униформени офицери седяха зад маси с телефонни табла, още толкова се привеждаха над компютърни терминали, наблъскани къде ли не, само и само да се поберат в прекалено тясното помещение. Други карабинери тревожно обикаляха между тях с цигари и чаши кафе. Истински военен щаб, организиран преди броени часове за масово издирване на беглеца, след като във Вила Лоренци не се откри и следа от него.

Отсрещната стена бе покрита изцяло с огромна карта на района около езерото. Върху нея малки италиански флагчета отбелязваха пътните бариери, където въоръжени полицаи от Групо Кардинале спираха и претърсваха всяка кола — извънредно тежка задача при този сложен терен и множеството възможни пътища за бягство.

Беладжо се намираше в самия край на триъгълен нос, навлизащ на север в езерото. Самото езеро продължаваше на север, като същевременно разливаше дълги ръкави покрай сушата — към Леко на югоизток и към Комо на югозапад. Градчето Киасо и швейцарската граница бяха на една ръка разстояние в северозападна посока.

Заради разположението си Киасо изглеждаше най-подходящото място за бягство и натам бяха съсредоточили значителни сили, но на италианска територия имаше и други пунктове, където бегълците можеха да се укрият, докато привърши хайката. Градчетата Менаджо, Тремецо и Лено на отсрещния западен бряг. Белано, Гитана и Варена на изток. Васена и Маизано в самия триъгълник, освен тях други селища на запад.

Това бе масова и напрегната операция, засягаща почти всяко семейство и предприятие в областта; нашествието на вездесъщите медии само влошаваше положението. Журналистите тръбяха, че предполагаемият убиец на римския кардинал ще бъде заловен всеки момент, и излъчваха на живо преследването по цял свят.

За Роскани подобни операции не бяха новост. Отлично знаеше какъв цирк се надига около тях. Но колкото й добре да е организирана акция от този мащаб, самите й размери я правят тромава. Новините се сипят от всички страни, решенията се взимат спешно на всички нива. Грешките са неизбежни. Под обстрел човек няма време да размисли на спокойствие, да подири логиката и ходовете, които могат да доведат до успех или провал.

Внезапен шум изотзад накара Роскани да се обърне. За момент зърна как откъм коридора тълпа журналисти обсипва с въпроси влизащите — Скала, Кастелети, капитана и двама моряци от кораба, за който се смяташе, че е докарал в Беладжо отец Даниъл и неговите санитари. Роскани ги последва към нишата в дъното, където един карабинер дръпна завеса, за да им осигури поне малко спокойствие.

— Аз съм старши инспектор Отело Роскани. Извинявайте за безпорядъка.

Капитанът се усмихна и кимна. Беше на около четирийсет и пет години и изглеждаше в отлично здраве. Носеше двуреден тъмносин кител и панталони в същия цвят. Моряците бяха с небесносини летни ризи с пагони и тъмносини панталони.

— Искате ли кафе? — попита Роскани, забелязвайки колко са нервни. — Или цига… — Той не довърши и добави с усмивка: — Щях да ви предложа цигари, но тия дни ги отказах. Боя се, че ако запалите в тая лудница, и аз няма да издържа.

Усмихна се пак и забеляза, че тримата започват да се отпускат. Беше действал целенасочено, за да постигне търсения ефект, макар че сам се питаше дали не е казал чистата истина. Така или иначе, признанието му успокои свидетелите. Те разказаха как е протекло пътуването от Комо до Беладжо и описаха най-подробно жената и тримата мъже, придружаващи човека на носилката. Добавиха и един интересен факт. Корабът бил нает един ден преди пътуването чрез туристическо бюро в Милано по поръчка на някой си Джовани Скарсо, който твърдял, че близките на тежко ранен пациент желаят да го прехвърлят в Беладжо. Скарсо платил в брой. Едва когато корабът наближил Беладжо, един от придружителите на болния наредил да не спират в пристанището, а да продължат на юг към кея до Вила Лоренци.

След края на разпита Роскани изобщо не се съмняваше, че хората казват истината и че пациентът, доведен във Вила Лоренци, е бил отец Даниъл Адисън. Помоли Кастелети да уточни подробностите още веднъж, след това благодари на свидетелите и като отметна завесата, мина отново в суматохата на оперативния щаб. Но не се задържа дълго.

По едно тясно странично коридорче отскочи до тоалетната, изми си ръцете и се наплиска със студена вода. И тъй като беше уверен, че при сегашното положение не е в състояние да разсъждава без цигара, той притисна два пръста до устните си и вдъхна дълбоко между тях. Пое призрачния дим, усети въображаемата възбуда на никотина и най-сетне се опита да размисли спокойно.

Днес следобед заедно със Скала, Кастелети и двайсетина карабинери бе претърсил всяка педя от Вила Лоренци. Но не откриха нищо. Никаква следа от отец Даниъл и хората с него. А не можеха и да предположат, че нейде във вилата просто е чакала скрита линейка и групата незабелязано е избягала с нея. От Вила Лоренци имаше само два изхода — централната алея и тесен служебен път. И на двете места масивните железни решетки се отваряха автоматично от вилата. Нямаше начин кола да влезе или излезе без знанието и помощта на вътрешен човек. А според Муи това не бе станало.

Естествено, въпреки цялата си привидна отзивчивост Муи можеше да ги лъже. А и не бе изключено някой друг да е помогнал за бягството на отец Даниъл, без Муи да знае. Оставаше и трета възможност — свещеникът да е още там, укрит тъй добре, че да не са го открили.

Роскани отново вдъхна дълбоко призрачния дим между пръстите си. Призори заедно със Скала, Кастелети и елитен отряд карабинери щеше ненадейно да нахълта във Вила Лоренци и да претърси отново. Този път щяха да водят кучета и нямаше да пропуснат нищо, та дори и да се наложи да разрушат цялата вила камък по камък.