Ден за изповед

11

23:30

След като не успя да заспи, Хари излезе и тръгна по Виа Кондоти. Просто скиташе сред късните минувачи и зяпаше витрините. Преди малко бе позвънил в Лос Анджелис, за да разкаже на Байрън Уилис за срещата си с Яков Фарел и да го предупреди, че вероятно ще бъде потърсен от ФБР. После обсъди с него нещо съвсем лично — къде да погребат Дани.

Тази подробност — за която Хари изобщо не бе помислил — изникна, след като младият отец Бардони, с когото се срещнаха в апартамента на Дани, му съобщи по телефона, че никой не знае отец Даниъл да е оставил завещание и поради това директорът на погребалното бюро трябва да се свърже с колегата си в града, където ще бъдат погребани останките на Дани след пристигането.

— Къде би искал той да го погребем? — тихо попита Байрън Уилис.

Хари можеше да отговори само едно:

— Не знам…

— Имате ли семеен парцел?

— Да — каза Хари. Имаха парцел в родния си град Бат, щата Мейн. В едно малко гробище над река Кенебек.

— Би ли му харесало там?

— Байрън, аз… просто не знам…

— Хари, обичам те и знам, че страдаш, но решението е само твое.

Хари се съгласи, благодари му и излезе. Сега вървеше и размишляваше. Чувстваше се неспокоен, дори притеснен. Байрън Уилис бе най-добрият му приятел, но и с него говореше за семейството си само в най-общи линии. Байрън не знаеше нищо повече от това, че Хари и Дани са израснали в малко крайморско градче в Мейн, че баща им е работил на доковете и че на седемнайсетгодишна възраст Хари получил стипендия за Харвард.

Всъщност Хари не бе разговарял с никого за семейството си. Нито с Байрън, нито със съквартирантите си в колежа, нито с жените. Никой не знаеше за трагичната смърт на сестра им Мадлин. Никой не знаеше, че само година по-късно баща им загина при злополука в пристанището. Че объркана и изплашена, майка им се омъжи повторно след по-малко от десет месеца и трябваше да се преселят в мрачната викторианска къща на овдовял търговец на замразени храни, който имаше още пет деца, изобщо не се свърташе вкъщи и смяташе брака за средство да си осигури безплатна домакиня и детегледачка. Че в юношеството си Дани вечно имаше неприятности с полицията.

Или че двамата братя бяха сключили споразумение да се измъкнат час по-скоро, да оставят завинаги в миналото тия дълги и мрачни години, да избягат, без да поглеждат назад… и да си помагат взаимно да стане така. Сториха го наистина, но по различни пътища.

Как, по дяволите, след всичко това да приеме съвета на Байрън Уилис и да погребе Дани в семейния парцел? Та той би се преобърнал в гроба! Или направо би изскочил навън, за да сграбчи Хари за гърлото и да го метне на своето място! А утре човекът от погребалното бюро щеше да го попита къде да изпратят останките след пристигането им в Ню Йорк. Какво да му отговори? При други обстоятелства би било забавно, дори смешно. Но сега не беше. До утре трябваше да намери отговор. А все още нямаше ни най-малка представа.

Половин час по-късно Хари се върна в „Хаслер“, потен и разгорещен от разходката. Когато спря на рецепцията да си вземе ключа, все още не бе стигнал до решение. Искаше само да иде горе, в стаята, да си легне и да потъне в забравата на дълбок, непробуден сън.

— Една жена е дошла да ви види, мистър Адисън.

— Жена ли? — Хари не познаваше никого в Рим, освен полицаите. — Да не би да грешите?

Портиерът се усмихна.

— Не, сър. Много привлекателна, със зелена вечерна рокля. Чака ви в зимната градина.

— Благодаря.

Хари се отдалечи. Вероятно от кантората бяха помолили някоя клиентка в Рим да го поразсее. След тежкия ден съвсем не му беше до забавления. Пет пари не даваше коя е и как изглежда.

Когато влезе, тя седеше сама на бара. За момент дългата кестенява коса и изумруденозелената рокля го заблудиха. Но веднага разпозна лицето; беше я виждал стотици пъти по телевизията със знаменитото й бейзболно каскетче и военно яке да предава репортажи под артилерийски обстрел от Босна, от мястото на последния терористичен акт в Париж, от бежански лагери в Африка. Не беше актриса. Казваше се Адриана Хол, най-добрата европейска репортерка на У Ен Ен — Уърлд Нюз Нетуърк.

Почти при всеки друг случай Хари би сторил какво ли не, за да поговори с нея. Тя бе на неговите години или малко по-възрастна, дръзка, решителна и както бе казал портиерът, много привлекателна. Но Адриана Хол бе преди всичко журналистка и точно сега най-малко искаше да си има работа с нея. Нямаше представа как го е открила, но трябваше спешно да реши какво ще прави. А може би имаше и по-прост начин. Стигаше само да се обърне и да излезе, което и стори, след като хвърли поглед из бара, сякаш търсеше някой отсъстващ познат.

Вече крачеше през фоайето, когато тя го догони.

— Хари Адисън?

Той спря и се обърна.

— Да…

— Аз съм Адриана Хол от У Ен Ен.

— Знам…

Тя се усмихна.

— Ако не желаете да разговаряте с мен…

— Познахте.

Тя се усмихна отново. Роклята й изглеждаше прекалено официална.

— Бях на вечеря с един приятел и тъкмо се прибирах към хотела, когато ви зърнах да оставяте ключа на рецепцията… Той каза, че излизате на разходка. Реших, че няма да се забавите много…

— Съжалявам, мис Хол, но сега не ми се говори с медиите.

Този път тя се усмихна с очите. Беше като игра на мамещи искрици в дълбините.

— Не ми ли вярвате?

— Просто не ми се говори… Извинете, но вече е късно.

Хари понечи да се обърне, но тя го хвана за ръката.

— Какво би ви накарало да ми се доверите… или поне да омекнете малко? — Тя стоеше до него и дишаше съвсем спокойно. — Ако ви кажа, че знам за брат ви? И че полицията ви арестува на аерогарата. Че днес се срещнахте с Яков Фарел…

Хари се вторачи насреща й.

— Не ме зяпайте така. Това ми е работата, да знам какво става… Но не съм споменала никому, освен на вас, и ще си мълча, докато получа официално разрешение.

— И все пак искате да узнаете какво възнамерявам да правя.

— Може би…

След миг колебание Хари се усмихна.

— Благодаря… Но както казах, вече е късно…

— Ами ако кажа, че ми се струвате много привлекателен и затова изчаках да се върнете?

Хари се опита да удържи усмивката си. Ситуацията му беше позната до болка. Прямо и самоуверено сексуално предложение, било то от мъж или жена, което другата страна можеше да приеме сериозно или на шега в зависимост от настроението си. Най-често играчът подхвърляше въдицата уж небрежно и чакаше да види какво ще стане.

— От една страна, бих казал, че това ме ласкае. От друга, че е крайно непочтен и тактически погрешен подход в търсенето на новини.

Беше й прехвърлил топката и чакаше да я отбие отново.

— Значи така бихте казали?

— Да, точно така.

Трима старци излязоха от бара и спряха до тях да поговорят. Адриана Хол се озърна към тях, отново погледна Хари и продължи малко по-тихо:

— Дайте да видим дали пък не мога да променя леко подхода, мистър Хари Адисън… Понякога просто обичам да се чукам с непознати…

През цялото време го гледаше право в очите.

Апартаментът й беше малък, спретнат и предразполагащ. От ония, в които сексът сякаш се носи из въздуха. Като бензинови изпарения. Драснеш ли клечка кибрит, всичко отива по дяволите.

Хари бе дал да се разбере от самото начало — когато кимна и каза „аз също“, — че темата за Дани и убийството на кардинала е забранена. Тя охотно прие.

Взеха такси, после повървяха пеш, разговаряйки за Америка. Предимно за политика и спорт — оказа се, че Адриана Хол е израсла в Чикаго и на тринайсетгодишна възраст се преселила в Швейцария. Баща й бил защитник на „Чикагските ястреби“, а по-късно треньор на швейцарския национален отбор… и ето че стигнаха.

Вратата тихо щракна зад тях. После тя се завъртя и го прегърна в мрака. Целуваше жадно, с отворена уста, езикът й търсеше неговия. Той плъзна китки нежно и опитно по гърдите под вечерната рокля. Усети как връхчетата им се втвърдяват. Нейните пръсти разкопчаха панталона му, смъкнаха слипа. Тя стисна с ръка твърдината му, погали го, после вдигна роклята и го потърка в тънкото си копринено бельо. През цялото време продължаваха да се целуват задъхано и ненаситно. Хари дръпна роклята през главата й, смъкна бельото. Докато той разкопчаваше сутиена и го захвърляше в мрака, тя го притегли, доразсъблече го и започна да го гали с уста. Хари отметна глава и се остави в нейна власт, сетне се надигна на лакти да я погледа. Имаше чувството, че никога през живота си не е бил тъй грамаден. Най-сетне, минути по-късно той се отдръпна, повдигна я на ръце и я понесе през подредения хол — тя го упътваше и тихичко се смееше в мрака, — после по късия коридор към спалнята. Пламнал от желание, изчака, докато тя вадеше презерватив от нощното шкафче… тихичко изруга, опитвайки се да разкъса обвивката… най-сетне успя и му го надяна.

— Обърни се — прошепна той.

С умопомрачителна усмивка тя се обърна към таблата на леглото. А той я яхна отзад, усети как прониква в нейната топлина, започна бавното движение навън и навътре, което сякаш продължи цяла вечност.

Стоновете й останаха за дълго в съзнанието му. По негова сметка трябва да бе свършил пет пъти за два часа — доста добър резултат за мъж на трийсет и шест. Нямаше представа дали тя държи сметка за оргазмите си и как точно го прави. Помнеше само, че не му позволи да заспи. Само го целуна за последно и заръча да се прибира в хотела, защото след два часа щяла да тръгва на работа.