Ден за изповед

24

Главно полицейско управление

Хари Адисън седеше с превръзка на лявото слепоочие, облечен с кремава спортна риза, джинси и тъмни очила, също както на излизане от хотел „Хаслер“ вчера, малко след един и половина. Преди почти трийсет часа.

Видеозаписът на беглеца Хари Адисън траеше само петнайсет секунди. Днес в 15:45 бе пристигнал анонимно в пресцентъра на Светия престол с молба да бъде предаден спешно на папата. От пресцентъра обаче оставиха пратката настрани и я отвориха едва в 16:50. Веднага след това касетата бе изпратена в службата на Фарел, където един младши сътрудник я изгледа и незабавно уведоми своя началник. Точно в шест Фарел, прокурорът Марчело Талиа от Групо Кардинале, Роскани, детективите Кастелети и Скалия от отдел „Убийства“ и още няколко души гледаха записа в един затъмнен кабинет.

Хари говореше на английски, а един от хората на Роскани превеждаше на италиански.

— Дани, моля те да дойдеш… Да се предадеш.

Доколкото можеха да различат, Хари седеше сам върху висока табуретка в затъмнена стая. Стената зад него изглеждаше покрита с релефни тапети. Освен шарките се виждаше само Хари с тъмните очила и превръзката на челото.

— Те знаят всичко… Моля те, направи го заради мен… Ела… моля те… Моля те…

Настана тишина, после Хари надигна глава, сякаш се канеше да каже още нещо, и изведнъж записът свърши.

Когато лампите светнаха, Роскани погледна Талиа, след това Фарел.

— Защо не бях уведомен, че свещеникът може да е жив?

— Узнах за това малко преди да ми донесат записа — отвърна Фарел. — Случило се е вчера, когато американецът настоял да отворят ковчега и заявил категорично, че трупът не е на брат му… Може би лъже, може и да е истина… Присъствал е кардинал Маршано. Според него американецът бил емоционално претоварен. Едва днес следобед, когато научил за обстоятелствата около смъртта на Пио, решил да ми съобщи чрез отец Бардони.

Роскани стана и прекоси стаята. Беше раздразнен. Такива неща трябваше да му се докладват незабавно. А и не изпитваше кой знае какви симпатии към Фарел.

— Значи вие и вашите хора нямате ни най-малка представа откъде е дошла касетата.

Без да трепне, Фарел погледна Роскани право в очите.

— Ако знаехме, старши инспекторе, щяхме да предприемем нещо, не смятате ли?

Талиа беше строен, изискан и аристократичен мъж, облечен в тъмен раиран костюм. Сега се обади за пръв път.

— Защо го е сторил?

Фарел се озърна към него.

— Питате защо е поискал да отворят ковчега?

— Да.

— Доколкото разбрах, поддал се е на вълнението; искал е да се сбогува с брат си… Кръвта вода не става, дори и при убийците… А когато видял, че тялото не е на отец Даниъл, реагирал, без да мисли.

Роскани отново прекоси стаята, като се мъчеше да не забелязва иронията на Фарел.

— Да приемем, че е така и че е допуснал грешка… тогава защо на следващия ден решава, че човекът е жив, и го моли да се завърне? Особено след като той самият е издирван за убийство?

— Залагат всичко на карта — каза Талиа. — Боят се, че отец Даниъл е жив и ако го заловим, може да разкрие твърде много. Карат брат му да го повика, за да го убият.

— Значи същият брат, който с такова вълнение поискал да види обезобразеното тяло, сега е решил да го убие?

Фарел спокойно се облегна назад.

— Може точно там да е цялата работа. Може да е бил по-пресметлив, отколкото изглежда. Усещал е, че има нещо не доразкрито.

— В такъв случай защо го е казал на всеослушание? Отец Даниъл беше обявен официално за мъртъв. Защо не го е оставил така? Полицията едва ли щеше да издирва покойника. Тогава би могъл спокойно да тръгне по дирите му.

— Но къде щеше да го търси? — възрази Талиа. — Предпочел е да остави тази работа на полицията.

Роскани извади цигара и я запали.

— Но са изпратили записа не на нас, а на папата. Защо? Напоследък се вдигна толкова шум, че всички ни знаят.

— Защото искат касетата да стигне до медиите — каза Фарел. — Групо Кардинале може да разкрие съществуването на записа, може и да си премълчи. Но изпращайки касетата до светия отец, те са се надявали на личната му намеса. Искали са чрез мен той да окаже натиск върху вас, за да обнародвате записа. Цяла Италия знае колко беше потресен от убийството на кардинала и колко желае убиецът да бъде заловен и предаден на правосъдието.

— А той поръча ли ви да окажете натиск? — попита Роскани.

— Да.

За момент Роскани се втренчи във Фарел, после пристъпи настрани.

— Трябва да предположим, че са пресметнали шансовете си. Знаят, че ако решим да не предадем записа на медиите, губим изключителен шанс за всенародно издирване. Ако го сторим, а той е жив и види записа по телевизията или прочете за него във вестниците, може би ще реши да изпълни молбата на брат си. Тогава има надежда да се доберем първи до него. Така ще успее да ни каже истината, от която толкова се боят.

— Очевидно са решили да поемат този риск — обади се Талиа.

— Очевидно…

Роскани изгаси цигарата и плъзна поглед по лицата на Талиа, Фарел, Кастелети, Скала и всички останали.

— Има още един сериозен въпрос. — Фарел се изправи и закопча сакото си. — Ако предадем записа на медиите, ще трябва да добавим снимка на свещеника и което е още по-тревожно — подробности за факта, пазен досега в пълна секретност… че един ватикански свещеник е убил римския кардинал… Консултирах се с държавния секретар кардинал Палестрина и въпреки личните чувства на папата той е съгласен с мен, че ако това излезе наяве, около Светия престол ще избухне скандал, какъвто не помним от десетилетия. И то по време, когато църковното влияние съвсем не е на висота.

Роскани изгледа втренчено ватиканския полицай.

— Доктор Фарел, става дума за убийство.

— Въздържайте се от лични страсти, старши инспекторе. Помнете, че те бяха една от причините да не бъдете избран за ръководител на следствието.

Фарел също се втренчи в Роскани, после извърна поглед към Талиа.

— Уверен съм, че ще вземете правилното решение…

И с тези думи излезе.