Ден за изповед

156

Адриана излезе от сградата и видя как Итън изчезва сред дима по пътя зад катедралата.

— Скайкам, какво става с локомотива? — кресна тя тичешком по телефона.

Изкачи се по хълма и хукна през тревата към кметството на Ватикана. След три-четири минути щеше да стигне до гарата.

Елена дръпна Дани под едно дърво край църквата „Сан Стефано“ и изчака хеликоптерът да се отдалечи. Той отмина, после изведнъж зави назад към гарата.

В същия момент избръмча телефонът на Дани.

— Хари…

— Маршано е с нас. Какво става с локомотива?

Елена чу гласа на Хари и сърцето й заподскача. Беше жив, поне засега.

— Хари, има въздушно покритие — каза Дани. — Не знам чие. Мини от другата страна, покрай Радио Ватикана и Етиопския колеж. Дотогава вече ще съм наблизо и ще разбера какво става.

10:50

— Стойте тук! — кресна Роскани на Скала и Кастелети.

Завъртя се и хукна покрай релсите след опушения зелен локомотив, който вече минаваше през портата и потъваше в надвисналата димна завеса.

За момент Скала и Кастелети зяпнаха от изненада. Досега Роскани бе пристъпвал малко по малко край линията, но внезапната му реакция ги свари напълно неподготвени. Изведнъж двамата се втурнаха подир него. Но след десетина метра спряха. Роскани бе стигнал портата и тичешком изчезна в полумрака.

Двамата стояха и гледаха. Имаха чувството, че целият Ватикан гори или е под артилерийски обстрел.

Внезапно право над тях прелетя с рев хеликоптер от италианската армия. В същото време по радиото изпращя гласът на Фарел, който заповядваше на хеликоптера на У Ен Ен незабавно да напусне въздушното пространство на Ватикана.

— По дяволите — изруга Адриана, като чу заповедта.

Над нея двигателите на хеликоптера нададоха още по-силен вой и Скайкам започна да се отдалечава.

— Остани на юг от стената — извика тя по телефона. — Когато локомотивът излезе, не го изпускай!

Кой знае защо, локомотивът бе спрял веднага след влизането. Роскани бързо пресече релсите и изтича надясно зад гарата. Кашляйки, просълзен от дима, той разкопча сакото си и измъкна деветмилиметровата берета. После тръгна към кулата, като се мъчеше да различи нещо наоколо. Вършеше беззаконие, но вече не даваше пет пари за закона. Майната му. Беше взел това решение още в момента, когато тръгна край релсите след локомотива и видя как грамадната порта се разтваря. Само това му трябваше — отвор в стената — и той се втурна натам, без да мисли, подчинен единствено на пламналото вълнение и на чувството, че трябва да направи нещо.

И сега, докато се бореше с дима, сълзите и задушаването, той се молеше от все сърце да не се е загубил, да стигне до братята Адисън преди убийците на Фарел или Томас Кайнд.

Стиснал картечния пистолет, Томас Кайнд тичаше напред, бършеше очи и се мъчеше да не кашля от лютивия дим. И бездруго едва виждаше, а от кашлицата му ставаше още по-зле.

Той изтича през тревата, прескочи някакъв жив плет и изведнъж спря. Нямаше представа къде се намира. Сякаш караше ски сред виелица. Напред, назад, нагоре, надолу — всичко беше еднакво.

Далеч наляво виеха сирени. Горе, също отляво, долиташе тътен на витла — вероятно армейският хеликоптер кръжеше, преди да се спусне над папския дворец. Кайнд измъкна радиостанцията и заговори на италиански.

— Тук S. Приемам.

Тишина.

— Тук S — повтори той. — Приемам.

Притискайки влажните кърпи върху лицата си, Херкулес, Хари и Маршано бързаха по тесния път към Радио Ватикана. От малката радиостанция под колана на Херкулес долетя гласът на Томас Кайнд.

— Кой е? — попита Маршано.

— Според мен някой, с когото е по-добре да си нямаме работа — отвърна Хари. Нещо му подсказваше, че трябва да е Томас Кайнд.

Закашля се и погледна часовника.

10:53

— Ваше преосвещенство — бързо каза той. — Разполагаме с пет минути, за да минем край Етиопския колеж и да стигнем до га…

— Мистър Хари! — внезапно извика Херкулес.

Хари се озърна. Само на два метра от тях сред дима стоеше мъж в черен костюм. В двете си ръце стискаше по един грамаден револвер. Той пристъпи напред. Беше висок, младолик, с чуплива коса. Невероятно приличаше на Клинт Истуд в ролята на Мръсния Хари. Последният човек на Томас Кайнд.

— Остави пистолета долу — заповяда той на английски със силен френски акцент. — Колана също.

Хари бавно се приведе и остави пистолета на земята, после разкопча чантичката и я пусна до него.

— Хари… — долетя гласът на Дани от клетъчния телефон. — Хари!

В този момент се случи нещо, което изненада всички. Полъхна ветрец и леко разсея дима. В същия миг се раздаде далечната свирка на локомотива, минаващ през портата. Човекът в черно изведнъж се усмихна. Влакът идваше, но тия тримата нямаше да го хванат.

Беше дреболия, съвсем кратък миг, но Херкулес чакаше тъкмо това. С едно светкавично движение той прехвърли цялата си тежест върху лявата патерица и запокити дясната.

Човекът в черно извика от изненада, когато патерицата блъсна дясната му ръка и изби револвера. Но веднага се опомни, завъртя другия револвер към Хари и натисна спусъка. В този момент Херкулес се хвърли напред. Хари видя как револверът подскочи в ръката на агента, чу оглушителния изстрел. После Херкулес се стовари върху противника и двамата рухнаха на земята.

Пръстите на Хари напипаха пистолета. Сетне всичко се разпадна на отделни проблясъци. Части от секундата. Късчета. Мигове. Ярост. Бяс. Вече бе прелетял напред и падаше върху човека в черно. Лакът около шията му. Дърпаше го от Херкулес. Насочваше дулото на пистолета към главата му. Сетне изведнъж врагът се изтръгна от хватката.

След миг той сграбчи Хари с две ръце за косата, дръпна напред и с всичка сила блъсна глава в челото му. Хари зърна ослепителна мълния, сетне пред очите му причерня. След секунда зрението му се възвърна, но пистолетът вече беше в ръката на агента, само на педя от лицето му.

— Мамка ти! — изрева онзи и натисна спусъка.

Отекна оглушителен изстрел. Тутакси последваха още три. Главата на агента избухна като в забавен кадър. После тялото му се изви и той рухна по гръб. Пистолетът се търкулна на тревата.

Хари се завъртя.

Роскани слизаше по хълма, продължавайки да се цели с беретата, сякаш вярваше, че мъртвецът може пак да се надигне.

— Хари, локомотивът! — долетя като през мъгла гласът на Дани.

Хари стана и пристъпи срещу идващия Роскани. Понечи да каже нещо, но изведнъж застина, втренчен към върха на хълма.

— Внимавай! — изкрещя той.

Роскани се завъртя. Надолу тичаха двамата агенти, които Херкулес бе отпратил към хеликоптерната площадка. Бяха на трийсет метра и бързо се приближаваха през дима.

Роскани се озърна към Херкулес. Лицето му бе посивяло. Притискаше длан към корема си и наоколо се разливаше кърваво петно.

— Изчезвайте! — изкрещя Роскани, после се завъртя и падна на коляно.

Първият му куршум улучи предния агент в рамото и го отхвърли назад. Другият продължи да тича.

Хари чу изстрели зад гърба си. Докато се навеждаше да вдигне Херкулес, наоколо засвистяха куршуми. Изведнъж си спомни за Маршано.

— Ваше преосвещенство… — започна той и надигна глава.

Не видя никого. Маршано беше изчезнал.