Ден за изповед

146

— Когато стигнеш вратата в края, завий надясно — каза Дани, докато Елена го тласкаше през Папската стая, последното помещение от покоите на Борджиите.

Елена никога не го бе виждала толкова напрегнат и тревожен. Онова рязко обръщане в коридора пред тоалетната преди малко, настоятелният му глас сега. Вече не ставаше дума за напрежение от предстоящата задача. Това беше страх.

Отвъд вратата тя зави надясно и подкара количката по дълъг коридор. Близо до средата отляво имаше асансьор.

— Спри тук — каза Дани.

Спряха до вратата на асансьора и Елена натисна бутона.

— Какво има, отче? Станало е нещо… какво?

За секунда Дани се загледа как наоколо хората минават от зала в зала, после рязко вдигна очи.

— Итън и Адриана Хол са дошли да ни търсят в музея. Всеки момент могат да ни открият.

Изведнъж вратата на асансьора се отвори. Елена подхвана количката, но ненадейно иззад тях долетя познат глас:

— Ние най-напред, ако не възразявате.

За втори път се сблъскваха с белокосата жена и дъщеря й. Дани неволно се зачуди дали над онзи микробус не е тегнело някакво проклятие.

— Не и този път, мадам. Съжалявам.

Дани изгледа жената свирепо, а Елена побърза да го вкара в асансьора.

— Какво нахалство… — задъха се жената. — За нищо на света не бих пътувала в един асансьор с вас, сър.

— Благодаря.

Дани се приведе напред, натисна един бутон и вратата се затвори под носа на жената. Докато кабината слизаше, той бръкна в джоба си и извади ключовете, които отец Бардони му бе дал в Лугано. Избра един, пъхна го в ключалката под таблото и завъртя.

Елена видя как асансьорът подмина партера и продължи надолу. Когато спряха, вратата се отвори към зле осветен сервизен тунел. Дани извади ключа и натисна бутона за блокиране на кабината.

— Добре. Сега наляво и после надясно по другия коридор.

След петнайсет секунди пресичаха просторна машинна зала с вентилационното оборудване на музея.