Ден за изповед

54

Хари стоеше и гледаше, полуприкрит зад децата, които се плискаха из фонтана пред него. Най-сетне отец Бардони го позна. Приближи се и застана наблизо, гледайки настрани, към децата, които газеха с крясъци из водата.

— Изглеждате променен…

Хари наистина бе отслабнал, а още повече го променяха брадата, черните дрехи и баретата, килната върху челото.

— Искам да се срещна с негово преосвещенство.

Разговаряха тихо, гледаха децата и се усмихваха снизходително на техните лудории.

— За съжаление това е невъзможно.

— Защо?

— Просто не може… Времето му е разпределено до минута.

Хари се завъртя и го погледна в очите.

— Глупости.

Отец Бардони плъзна поглед край него.

— Мистър Адисън, на могилката зад вас има няколко конни карабинери. Вдясно, малко по-близо, са спрели двама полицаи с мотоциклети. — Той отново погледна Хари. — Вие сте един от двамата най-търсени мъже в Италия… Стига само да тръгна към полицаите и да размахам ръце… Разбирате ли?

— Брат ми е жив, отче. И негово преосвещенство знае къде се намира. Или ще ме отведе при него, или ще повикаме полицаите, които биха желали същото…

Отец Бардони се взря изпитателно в него, после зърна, че от другата страна на фонтана ги наблюдава някакъв мъж със синя риза.

— Мисля, че ще е по-добре да се поразходим…

Докато се отдалечаваха, Хари видя как човекът излезе от тълпата и ги последва на разстояние през тревата и по покритата с плочки алея.

— Кой е този? Човекът със синята риза.

Отец Бардони свали очилата, изтри ги в ръкава си и пак ги сложи. Без тях изглеждаше по-силен и енергичен. Хари неволно си помисли, че очилата всъщност не са му необходими, че ги носи само за да прикрие истинския си вид. Че може би е не толкова секретар, колкото телохранител. Или във всеки случай е замесен твърде дълбоко в опасните събития.

— Мистър Адисън… — Отец Бардони се озърна през рамо. Човекът със синята риза продължаваше да ги следва. Свещеникът рязко спря, за да му позволи да ги догони, и тихо прошепна: — Той работи за Фарел.

Минавайки покрай тях човекът кимна.

— Buon giorno.

— Buon giorno — отвърна отец Бардони. Загледа се подир него, после отново погледна Хари. — Нямате представа в какво се забърквате.

— Защо не ми кажете?

Отец Бардони пак погледна след човека със синята риза, който се отдалечаваше по алеята. Отново свали очилата и се обърна към Хари.

— Ще поговоря с кардинала, мистър Адисън. Ще му кажа, че желаете да го видите.

— Не е само желание, отче.

Отец Бардони се поколеба, сякаш опитваше да прецени волята на Хари, после пак си сложи очилата.

— Къде се укривате? — запита той. — Как да се свържем с вас?

— И аз не знам точно, отче. По-добре ще е аз да ви търся.

В края на алеята човекът със синята риза спря и се озърна. Видя как двамата свещеници си стиснаха ръцете, после отец Бардони тръгна обратно натам, откъдето бе дошъл. Свещеникът с черната барета погледа след него, после пое по друга алея.