Ден за изповед

16

Двайсет минути по-късно шофьорът на Фарел отби от магистралата, плати и подкара по някакво второкласно шосе покрай бензиностанция и голям гараж за селскостопанска техника. Сетне остана само пътят, обкръжен от царевични ниви. Изминаха два километра, три, пет. Автобусът беше взривен на магистралата, а сега бързо се отдалечаваха от нея.

— Къде отиваме? — рязко запита Хари.

Шофьорът му хвърли поглед през огледалото и поклати глава.

— Non capisco inglese.4

От няколко минути насам не бяха срещнали нито една кола. Хари се озърна през рамо, после погледна напред. Буйната царевица се извисяваше над колата. Тук-там се отклоняваха прашни пътища, но опелът продължаваше право напред. Вече бяха изминали седем-осем километра. Тревогата на Хари растеше. После той усети, че скоростта намалява. Погледна таблото — 80 километра, 60, 40, 20. Изведнъж шофьорът зави надясно, излезе от шосето и подкара по дълъг неравен селски път. Хари инстинктивно се озърна към ключалките на вратите да види дали шофьорът не ги е блокирал.

Изобщо нямаше ключалки.

На тяхно място се виждаха само леки вдлъбнатини в кожената тапицерия. Хари изтръпна, но след миг осъзна, че това е полицейска кола, а задните врати на тези коли винаги са заключени и се отварят само отвън.

— Къде отиваме? — повтори той малко по-високо. Усещаше как сърцето му подскача в гърдите, по дланите му изби лепкава пот.

— Non capisco inglese.

Шофьорът отново му хвърли поглед през огледалото. После натисна педала. Колата заподскача по неравния път. Наоколо прелитаха царевични редове. Отзад се надигна прашна завеса. Хари протегна ръка, за да запази равновесие. Под мишниците му се стичаше пот. За пръв път през живота си изпита истински страх.

Ненадейно пътят зави. Царевичните ниви отстъпиха и отпред изникна нова двуетажна къща. На изсъхналата трева отстрани бяха паркирани сива алфа ромео и тракторче с три колела. Опелът намали скоростта и спря. Шофьорът излезе и заобиколи колата по скърцащия чакъл. После отвори задната врата и кимна.

— Мамка му — тихичко изруга Хари.

Бавно излезе, като гледаше човека право, в ръцете и се чудеше какво да направи, ако онзи замахне. В този момент вратата на къщата се отвори. Излязоха двама души. Единият беше Фарел, а другият — Хари усети огромна вълна от облекчение — инспектор Пио. Следваха ги две момчета и един мъж. Хари въздъхна дълбоко и се озърна. Зад къщата имаше дървета, а отвъд тях прелитаха колите по магистралата. Просто бяха описали широк полукръг, за да стигнат до къщата от обратната страна.