Рим, 28 юни, неделя
Днес той се наричаше S и приличаше поразително на Мигел Валера, трийсет и седем годишния испанец, който лежеше отсреща, унесен в неспокоен наркотичен сън. Намираха се в мизерна квартира, само две стаи, баня и кухничка, на пет етажа над улицата. Мебелите бяха евтини и протрити — типично за жилище, давано под наем едва ли не ден за ден. Най-представителни от тях бяха избелялото кадифено канапе, върху което лежеше испанецът, и малката сгъваема масичка под прозореца, където стоеше S, загледан навън.
И тъй, квартирата не представляваше нищо особено. Ценна бе единствено гледката — моравата на площад Сан Джовани и отвъд нея внушителната средновековна базилика на Свети Йоан, главна катедрала на Рим и „майка на всички църкви“, основана от император Константин през 313 година. Днес изгледът от прозореца бе още по-прекрасен. Вътре в базиликата Джакомо Печи, известен под името папа Лъв XIV, отслужваше литургия за седемдесет и петия си рожден ден, а по площада се разливаше огромна тълпа, сякаш цял Рим празнуваше заедно със светия отец.
S плъзна ръка по боядисаната си в черно коса и се озърна към Валера. След десет минути очите му щяха да се отворят. След двайсет щеше да бъде бодър и енергичен. Изведнъж S се завъртя и хвърли поглед към стария черно-бял телевизор в ъгъла. Предаваха на живо литургията в базиликата.
Облечен в бели църковни одежди, папата гледаше лицата на богомолците, пред които говореше, взираше се в очите им енергично, с надежда и откровеност. Обичаше ги, те се отплащаха с обич и това сякаш му възвръщаше младостта въпреки напредналата възраст и деликатното здраве.
Други камери намираха сред хората в претъпканата базилика познати лица на политици, знаменитости и видни финансисти. После се завъртяха за малко към петимата църковници, седнали зад светия отец. Това бяха неговите отдавнашни съветници. Неговите uomini di fiducia. Довереници. Взети заедно, те представляваха навярно най-влиятелната сила в римокатолическата църква.
… Кардинал Умберто Палестрина, 62 годишен. Безпризорен сирак от Неапол, станал държавен секретар на Ватикана. Изключително популярен в църковните среди и също тъй уважаван от светската дипломатическа общност. Едра фигура, ръст 197 сантиметра, тегло 130 килограма.
… Розарио Парма, 67 годишен. Папски наместник и кардинал на Рим, висок, строг, консервативен прелат от Флоренция, в чиято енория и църква се отслужваше литургията.
… Кардинал Жозеф Матади, 57 годишен, префект на Епископското сдружение. Родом от Заир. Широкоплещест, сърдечен, обиколил цял свят, владеещ няколко езика, дипломатичен и хитър.
… Монсиньор Фабио Капици, 62 годишен, генерален директор на Ватиканската банка. Роден в Милано. Получил образование в Оксфорд и Йейл, успял да натрупа милиони, преди да постъпи в семинария на трийсетгодишна възраст.
… Кардинал Никола Маршано, 60 годишен, първороден син на тоскански земеделец, учил в Швейцария и Рим, главен администратор на имотите на Светия престол; в тази си роля и старши надзорник на ватиканските инвестиции.
Щрак.
С облечената си в ръкавица ръка S изключи телевизора и пак пристъпи към масичката до прозореца. Зад него Мигел Валера се закашля и помръдна насън върху канапето. S му хвърли бегъл поглед и отново надникна навън. Долу бяха наслагани полицейски прегради, за да удържат навалицата от паважа пред базиликата; конната полиция образуваше кордон от двете страни на централната бронзова порта. Вляво зад тях S зърна десетина закрити тъмносини камионетки, разположени тъй, че тълпата да не ги забелязва. Пред тях стояха полицаи с каски и щитове — също тъй незабележими, но готови да се намесят при необходимост. Изведнъж пред стъпалата на базиликата рязко спряха четири черни коли; бяха без номера, което издаваше, че са на Polizia di Stato — полицейската организация, охраняваща папата и неговите кардинали извън територията на Светия престол. Чакаха да ги откарат обратно във Ватикана.
Внезапно бронзовата порта се отвори и откъм тълпата долетя възторжен рев. В същия миг екнаха камбани, сякаш всичките римски камбани. За момент не се случи нищо. После сред екота отново се разнесе глъчка, защото папата бе излязъл и белите му одежди се очертаваха ясно на чернения фон — неговите довереници го следваха плътно, обкръжени от охранители с черни костюми и тъмни очила.
Валера изпъшка, примига и се размърда. S го погледна, но само за миг. После пак се обърна и вдигна от сянката под прозореца нещо, обвито с обикновена хавлия за баня. Сложи го на масичката, дръпна хавлията и притисна око към прицела на финландска снайперистка пушка. Базиликата пред погледа му мигновено израсна стократно. В същия момент кардинал Палестрина пристъпи напред и попадна изцяло в кръглата рамка, а тънките косъмчета на мерника се срещнаха точно върху широката му усмивка. S си пое дъх, задържа го и бавно постави показалец на спусъка.
Ненадейно Палестрина пристъпи встрани и в прицела изникнаха гърдите на кардинал Маршано. S чу как Валера изпъшка зад него. Без да му обръща внимание, той завъртя пушката наляво през размазани петна от червени кардиналски одежди, докато зърна бялата фигура на Лъв XIV. Само част от секундата по-късно кръстът на мерника кацна точно между очите му, мъничко над носа.
Отзад Валера изкрещя нещо. S пак не му обърна внимание. Бавно притисна пръст върху спусъка, докато папата прекрачваше напред покрай един от телохранителите и с усмивка размахваше ръка към народа. Сетне S рязко завъртя пушката наляво и се прицели в големия златен кръст върху гърдите на римския кардинал Розарио Парма. Лицето му не се промени, той просто натисна трикратно спусъка и стаята се изпълни с гръмотевичен трясък, а на двеста метра от него кръвта на довереника оплиска папа Лъв XIV — Джакомо Печи, и всички около него.