Ден за изповед

126

Колата се движеше по оживените обедни улици. Хари и Роскани бяха отзад. Кастелети караше, Скала седеше до него. Минаха покрай Тибър, после пресякоха на отсрещния бряг, добраха се до Колизеума, продължиха покрай руините на Палатина и древния Циркус Максимус, после надолу към Световното изложение — пълна обиколка на Рим, най-добрият начин да поговорят незабелязано.

И Хари наистина говореше непрестанно, опитвайки се да изрази всичко просто и ясно.

Единственият човек, каза им той, който може да разкрие истината за убийството на римския кардинал, за убийството на Джани Пио и вероятно за взривяването на автобуса, е кардинал Маршано, държан в изолация и под смъртна заплаха от кардинал Палестрина.

Обясни им, че го знае от брат си отец Даниъл Адисън. Нищо друго. Просто откровение между двама братя. Но това представлява само частичка от истината; цялата истина с пълни подробности била разкрита от Маршано в изповед пред отец Даниъл, тайно записана от Палестрина.

Заради тази изповед Палестрина наредил отец Даниъл да бъде убит; а още преди това, за да шантажират Маршано, Яков Фарел подхвърлил фалшиви улики срещу отец Даниъл като убиец на римския кардинал. А по-късно, когато Палестрина усетил, че отец Даниъл още е жив, вероятно пак той чрез Фарел поръчал убийството на Пио. Трябваше да е така, защото веднага след това отвлякоха Хари и чрез мъчения искаха да узнаят от него къде е отец Даниъл.

— Значи тогава са направили записа с молбата към брат ви да се предаде — тихо каза Роскани.

Хари кимна.

— Още не бях на себе си след мъченията. Сложиха ми слушалка и казваха какво да говоря.

Роскани дълго мълча. Просто седеше и гледаше американеца.

— Защо? — запита накрая той.

Хари се поколеба.

— Защото има и още нещо. Още една част от изповедта на Маршано…

Роскани рязко се приведе напред.

— Каква част?

— Свързана с бедствието в Китай.

— Китай? — Роскани килна глава настрани, сякаш се мъчеше да проумее. — Искате да кажете масовото отравяне?

— Да…

— Че какво общо имаме ние с това?

Тъкмо тази реплика чакаше Хари. Въпреки цялата обич на Дани към Маршано беше чисто безумие да си мисли, че ще го освободи само с помощта на Елена и Хари. Но ако се включеше и Роскани, имаха шанс. Нещо повече — извън всички тези истории за обич и вярност — истината бе, че само свидетелството на кардинал Маршано можеше да оправдае Дани, Елена и Хари. Затова бе дошъл тук. Затова пое риска да позвъни на Роскани.

— Каквото и да ви говоря, старши инспекторе, това ще са само твърдения без никаква стойност… А като свещеник брат ми изобщо няма правото да говори… Маршано е човекът, който знае всичко…

Роскани рязко се облегна назад и измъкна от джоба си смачкан пакет цигари.

— Значи обръщаме се към кардинал Маршано, той официално ни разкрива онова, което едва е посмял да каже на изповед, и всичко е уредено.

— Може би — каза Хари. — Напоследък положението му доста се е променило.

— От негово име ли говорите? — бързо запита Роскани. — Твърдите ли, че наистина ще направи разкрития? С имена и факти.

— Не, не говоря от негово име. Само казвам, че той знае, а ние не… И никога не ще узнаем, ако не го измъкнем оттам, за да му дадем тази възможност.

Роскани се облегна назад. Брадясал, с омачкан костюм. Беше сравнително млад, но изглеждаше по-стар и по-уморен, отколкото при първата им среща.

— Полицаите са блокирали цялата страна — тихо каза той. — Снимката ви редовно се появява във вестниците и по телевизията. За вас предлагат солидна награда. Как успяхте да се доберете от Рим до езерото Комо… и обратно.

— Както ме виждате, с тези дрехи… Във вашата страна много уважават свещениците. Особено католическите.

— Имали сте помощници.

— Да, някои хора проявиха милосърдие.

Роскани погледна оръфания пакет, после бавно го смачка в юмрука си.

— Нека ви кажа една истина, мистър Адисън… Всички улики са срещу вас и брат ви… Да допуснем, че ви повярвам. Но смятате ли, че ще ви повярва и друг? — Той махна с ръка към предната седалка. — Скала? Кастелети? Италианският съд? Хората от Ватикана?

Хари гледаше полицая право в очите. Знаеше, че трепне ли в този миг, всичко ще изглежда лъжа.

— Нека и аз да ви кажа една истина, Роскани. Нещо, което знам само аз, защото бях там… През онзи ден, когато убиха Пио, Фарел ме потърси в хотела. Негов шофьор ме откара в полето, близо до мястото, където избухнал автобусът. Там заварих и Пио. Две деца бяха намерили обгорял пистолет. Фарел искаше да го видя. Намекна, че принадлежал на брат ми. Притискаше ме да кажа къде е Дани. Само че по онова време дори не знаех дали е жив, или не…

— Къде е сега пистолетът? — запита Роскани.

— Не е ли у вас? — изненада се Хари.

— Не.

— Беше в найлоново пликче, в багажника на Пио…

Роскани мълчеше. Седеше и го гледаше с безизразно лице. Но в мозъка му всичко кипеше. Да, това бе истина. Как можеше Хари Адисън да знае за пистолета, ако не е бил там? И личеше, че се изненада искрено, когато разбра, че пистолетът не е в полицията. А и всичко друго, което казваше, съвпадаше с догадките на Роскани — от липсващия пистолет стъпка по стъпка нагоре към интрига на най-високо ниво във Ватикана. А думите му отговаряха и на въпроса защо толкова много хора са укривали и защитавали отец Даниъл, защо са лъгали заради него — защото така бе помолил кардинал Маршано.

Влиянието на Маршано беше огромно. Тосканско селянче с корени дълбоко в италианската пръст, човек от народа, спечелил като свещеник обич и възхищение много преди да се издигне в църквата. Несъмнено, когато подобен човек помоли за помощ, ще я получи без въпроси и без приказки.

А Палестрина като зловещ архитект на всичко това — замесен по някаква своя причина в масовата гибел на китайска земя — и като видна фигура в световната дипломация, несъмнено разполагаше с контакти, които да го свържат с международния терорист Томас Кайнд.

Нещо повече, кардинал Маршано държеше кесията на Светия престол — тъкмо от такива несметни финансови средства би имал нужда Палестрина, за да реализира някаква своя безумна амбиция.

Хари усещаше как Роскани преценява чутото и се колебае дали да повярва. И знаеше, че за да го спечели, за да го има безрезервно на своя страна, трябва да му даде още нещо.

— Един свещеник, който работеше за кардинал Маршано, дойде в Лугано, където се криехме — каза Хари, без да откъсва очи от Роскани. — Помоли брат ми да се завърне в Рим. Кардинал Палестрина заплашил, че в противен случай ще убие Маршано. Затова свещеникът дойде да ни каже. Нае Мерцедес, осигури ни ватикански номера и място, където да се укрием след пристигането… Тази сутрин отидох в неговия апартамент. Беше мъртъв. С отрязана лява ръка… Ужасно се изплаших и избягах… Ще ви дам адреса, можете…

— Знам, отец Бардони.

— Какво знаете? — настоя Хари. — Че отец Бардони открил брат ми жив сред хаоса в болницата след експлозията на автобуса? Да, открил го и го откарал със собствената си кола. Отвел го при свой познат лекар извън Рим и му осигурил грижи, докато уреди настаняване и охрана в Пескара… И това ли знаете, старши инспекторе? — Той се вторачи в Роскани, изчака полицаят да проумее чутото и довърши по-меко: — Казвам ви истината и за всичко останало.

Кастелети зави обратно към Тибър.

— Мистър Адисън, знаете ли кой е убил отец Бардони? — попита Роскани.

— Досещам се. Русият мъж, който се опита да ни убие в Беладжо.

— Знаете ли кой е?

— Не…

— Познато ли ви е името Томас Кайнд?

Името бе като удар с нож.

— Томас Кайнд?

— Виждам, че знаете кой е…

— Да — каза Хари.

Все едно да го питат знае ли кой е Чарлс Мансън. Томас Кайнд бе не само един от най-нашумелите, жестоки и неуловими престъпници в света. За някои хора беше и най-романтичният. По-точно за „някои“ в Холивуд. През последните месеци се готвеха четири големи проекта за филми и телевизионни сериали с главен герой Томас Кайнд. Хари го знаеше от първа ръка, защото бе съставил договори по два от тях — в единия за режисьор, в другия за изпълнител на главната роля.

— Дори брат ви да не бе прикован за количката, положението му е крайно опасно… Когато реши, Кайнд е много изобретателен в търсенето на хора. Доказа го в Пескара, в Беладжо, а сега и тук, в Рим. Съветвам ви да ни кажете къде е отец Даниъл.

Хари се поколеба.

— Ако арестувате Дани, положението му става още по-опасно. Разбере ли Фарел къде е, веднага ще убият Маршано, после ще пратят някого срещу Дани, както и да го пазите. Може би Кайнд, може би някои друг…

Роскани се приведе напред, без да откъсва очи от Хари. — Ще положим всички усилия да не го допуснем.

В съзнанието на Хари засвети червена лампичка. Усети, че дланите му лепнат и по устната му се стича пот.

— Какво означава това?

— Означава, мистър Адисън, че няма ни най-малко доказателство в подкрепа на вашите думи. За сметка на това разполагаме с предостатъчно улики, за да обвиним вас и брат ви в убийство.

Сърцето на Хари подскочи в гърлото. Роскани се канеше да го арестува. Не биваше да допусне това.

— Значи ще стоите със скръстени ръце докато убиват най-важния свидетел?

— Не мога да сторя нищо, мистър Адисън. Нямам пълномощия да изпращам хора на ватиканска територия. А дори и да имах, нямам право да арестувам някого там… — По думите на Роскани и техния тон личеше, че вярва на Хари. Или поне му се ще да вярва. — Ако поискаме да екстрадират някого… Маршано, кардинал Палестрина или Фарел… няма да стане. В Италия съдията е длъжен да докаже вината на заподозрения „извън всяко съмнение“. Задачата на следователя, моята задача — той махна с ръка напред — и на Скала, Кастелети и другите, е да събираме доказателства за прокурора Талиа… Но доказателства няма, мистър Адисън, следователно нямаме и повод да действаме… А без повод да обвиним Ватикана? — Гласът На Роскани заглъхна. — Вие сте адвокат, сам разбирате.

През цялото време той не откъсна очи от Хари. И Хари виждаше в тях всичко: гняв, безсилие, болезнено разочарование, чувство за личен провал. Роскани се бореше сам срещу себе си и своето служебно положение.

Хари бавно извърна очи от Роскани, видя Скала и Кастелети и усети, че изпитват същите чувства. Бяха стигнали до задънена улица. Политиците и юристите прегазваха правосъдието. Сега можеха да действат само доколкото им позволява полицейският устав. Тоест да преследват него, Елена и Дани.

В този момент Хари разбра, че всичко отново опира до него. Трябваше да намери някакъв изход, иначе всички бяха загубени. Той, Дани, Елена и Маршано.

Без да бърза, Хари се завъртя към Роскани.

— Пио и римският кардинал… Убийствата в Беладжо и на други места… Всички престъпления са извършени на италианска земя…

— Да — кимна Роскани.

— Да допуснем, че разполагате с кардинал Маршано. Да допуснем, че той проговори пред вас и прокурора за тези престъпления. И посочи имена и причини. Достатъчно ли ще е за екстрадиране?…

— Пак ще е невероятно трудно.

— Но може да стане.

— Да. Само че не разполагаме с кардинала, мистър Адисън. И няма как да стигнем до него.

— А ако аз мога?

— Вие?

— Да.

— Как?

Скала се завъртя на седалката. Кастелети вдигна очи към огледалото.

— Утре сутрин точно в единайсет служебен локомотив влиза във Ватикана, за да изкара стар товарен вагон… Отец Бардони организирал това, за да се опита да измъкне Маршано… Може би ще намеря начин да осъществя плана му. Ще ми трябва и вашата помощ. Но тук, извън стените на Ватикана.

— Каква помощ?

— Защита за мен, брат ми и сестра Елена. Осигурена от вас тримата. Никой друг. Не искам Фарел да разбере… Дайте ми дума, че няма да арестувате никого, преди да свършим. Ще ви отведа до мястото, където се крием.

— Карате ме да наруша закона, мистър Адисън.

— Вие искате истината, старши инспекторе. Аз също…

Роскани се озърна към Скала, после отново към Хари.

— Продължавайте, мистър Адисън…

— Утре, когато локомотивът изкара вагона от Ватикана, последвайте го. Ако всичко е наред, двамата с Маршано ще бъдем вътре. Отвеждате ни обратно при Дани и сестра Елена. Оставяте кардинала насаме с Дани и чакате, докато бъде готов да проговори. После се връщате с прокурора.

— Ами ако реши да мълчи?

— Тогава споразумението отпада и ще извършите каквото ви повелява дългът.

Роскани дълго седя с вкаменено лице и Хари се питаше дали няма да отхвърли молбата му. Най-сетне той заговори.

— Моята част е лесна, мистър Адисън… Но сериозно се съмнявам за вашата. Не е въпросът само да натоварите някого във вагона. Първо трябва да го измъкнете от там, където се намира, и тогава ще имате работа с Фарел и хората му. А нейде наоколо, е и Томас Кайнд.

— Брат ми е бил морски пехотинец — изрече тихо Хари. — Той ще ми каже какво да правя.

Роскани знаеше, че това е безумие. Знаеше, че Скала и Кастелети мислят същото. Но ако самите те не тръгнеха заедно с Хари — а това бе невъзможно, защото хванеха ли ги, щеше да избухне жесток политически скандал, — можеха само да стоят настрани и да му желаят успех. Залагаха всичко на карта, при това една от най-слабите. Но с друга просто не разполагаха.

— Добре, мистър Адисън — тихо каза той.

Хари усети как го изпълва облекчение, но се помъчи да скрие чувствата си.

— Още три неща — каза той. — Първо, трябва ми пистолет.

— Знаете ли как да си служите с него?

— Стрелкови клуб „Бевърли Хилс“. Шестмесечен курс по самоотбрана. Един от клиентите ми го уреди.

— Друго?

— Въже. Дълго и здраво, за да издържи двама души.

— Стават две. А третото?

— При вас има един затворник. Докараха го с влак от Лугано. Обвинен е в убийство, но при справедлив процес, ще се разкрие, че е било самоотбрана. Нуждая се от помощта му. Искам да го освободите.

— Кой е той?

— Едно джудже. Казва се Херкулес.