Ден за изповед

34

Кортона, Италия

Мястото, където отведоха Майкъл Рурк, не беше болница, а частен дом, Каза Алберти, реставрирана селска каменна къща на три етажа, наречена на името на старинен флорентински род. Сестра Елена я видя през утринната мъгла, когато прекосиха желязната порта и поеха по дългата чакълеста алея.

След като напуснаха Пескара, те заобиколиха магистрала, А 14, караха известно време по А 24 и едва далеч на север излязоха пак на А 14. Продължиха по адриатическото крайбрежие до Сан Бенедето и Чивитанова Маркс, някъде след полунощ завиха на запад през Фолиньо, Асизи и Перуджа, а призори се изкачиха към хълмовете западно от тосканския град Кортона, където бе Каза Алберти.

Марко отключи портата, отвори я и тръгна напред по алеята, а Лука бавно караше след него. Пиетро, който ги бе настигнал с колата си, заключи портата, после избърза да влезе в къщата преди тях, като провери внимателно всичко, и едва тогава включи лампите и ги пусна да влязат.

След малко двамата мъже мълчаливо внесоха носилката в къщата и се изкачиха до голямата стая на втория етаж, където щяха да настанят Майкъл Рурк. Елена отвори капаците на прозорците и видя как слънцето се показва в далечината над нивите като огромна червена топка.

Долу Пиетро излезе от къщата и измести колата си пред линейката, тъй че стана почти невъзможно друг автомобил да мине по алеята към входа. После двигателят заглъхна. Пиетро мина отзад и извади от багажника пушка. Прозина се, седна в колата, без да затваря, скръсти ръце и задряма.

— Трябва ли ти нещо?

Елена се обърна. Марко стоеше на прага зад нея.

— Не — усмихна се тя.

— Лука ще спи точно под теб. Ако ти трябвам, аз ще съм долу, в кухнята.

— Благодаря…

Марко я погледна, после излезе и затвори вратата. В същия миг Елена усети умората. По време на пътуването бе дремнала, но тревожните мисли я държаха нащрек. Сега бяха на сигурно място и мисълта да поспи изведнъж и се стори невероятно съблазнителна.

Отдясно имаше голяма баня с вана и отделен душ. Отляво — заградена малка ниша с легло и гардеробче.

Майкъл Рурк спеше дълбоко. Елена знаеше, че пътуването го е изтощило. През повечето време бе останал буден. Гледаше ту нея, ту мъжете в линейката, сякаш се мъчеше да разбере къде е и какво точно става. Не личеше да го е страх, но може би това се дължеше на неуморните й старания да го успокои, като му повтаряше името си, имената на двамата мъже и обясняваше, че са приятели, които го водят на място, където ще може да си почине и да оздравее. Най-сетне час или два, преди да пристигнат, той бе потънал в дълбок сън.

Тя отвори лекарската чанта, която бе донесъл Марко, и я сложи на стола. После измери кръвното на пациента и го прегледа. Под бинтовете лицето му беше изпито, явно губеше тегло. Елена се запита как ли е изглеждал преди. И какъв ли ще стане, когато се съвземе и започне да се храни нормално.

Стана и прибра апарата. Кръвното налягане беше същото както вчера, както и при идването й в Пескара. Не по-зле. Не по-добре. Просто същото. Тя отметна в картона, после свали престилката, облече лека памучна нощница и си легна с надеждата да поспи четирийсет и пет минути, най-много час. Машинално погледна часовника.

Беше осем и двайсет сутринта на 10 юли, петък.