Ден за изповед

133

17 юли, петък, 0:10

Облян в пот, Палестрина се събуди от собствения си вик. Бе протегнал ръце в мрака да прогони незнайната твар. Вече втора нощ духовете на сенките идваха в съня му. Много бяха и носеха тежка, нечиста завивка, за да го обгърнат — а той знаеше, че завивката ще го зарази с болест, същата болест, която вече веднъж го бе убила под името Александър.

Едва след няколко секунди той осъзна, че го е събудил не само ужасният сън, но и сигналът на телефона до леглото. Изведнъж звънтенето спря, после подхвана отново, а върху таблото примигваше лампичката на номер, известен само на един-единствен човек, Томас Кайнд. Палестрина бързо вдигна слушалката.

— Имаме неприятности в Китай — спокойно изрече Кайнд на френски, като се мъчеше да не стресне Палестрина. — Ли Уън е арестуван. Взех мерки да уредя въпроса. Не бива да се грижите за нищо, освен за предстоящите дела.

— Merci — избъбри слисаният Палестрина и затвори.

Изведнъж го разтърсиха тръпки и съвсем реален студ проникна дълбоко в него. Духовете не бяха сън. Истински бяха и идваха все по-близо. Ами ако се случеше още нещо, ако Кайнд не успееше „да уреди въпроса“ и китайците узнаеха всичко? Напълно възможно — в края на краищата Томас Кайнд не бе успял да убие отец Даниъл.

Внезапно го прониза нов ужас — отец Даниъл бе оцелял неслучайно, а защото духовете изпращаха него и брат му. Те се наричаха Смърт и имаха среща с Палестрина. Нещо повече, както нощната пеперуда лети към пламъка, така и Палестрина ги привличаше към леговището си.

0:35

Хари отвори вратата на кухнята и светна лампата. Пристъпи към масата и грижливо провери дали зарядното устройство влива живот в плоските батерии на клетъчните телефони. Имаха два телефона — онзи, който завариха в апартамента, и онзи, който му бе дала Адриана. Сутринта, преди да потеглят за Ватикана, Дани щеше да вземе единия, Хари другия. Чрез тях щяха да поддържат връзка в акцията за спасяване на Маршано. Оставаше да се надяват, че при толкова много туристи и служители във Ватикана за Фарел ще е трудно, почти невъзможно да следи всеки разговор, дори ако знае за тяхното присъствие.

След като се увери, че устройството работи, Хари изгаси лампата и тръгна обратно по коридора.

— Би трябвало да поспиш.

Елена стоеше на прага на стаята си — точно срещу спалнята, която споделяха Хари и Дани. Беше облечена с тънка памучна нощница. Откъм хола в края на сумрачния коридор долиташе мощното хъркане на Херкулес, заспал върху дивана.

Хари пристъпи по-близо.

— Не искам да идваш с нас — тихо каза той. — Тримата с Дани и Херкулес ще се справим.

— Херкулес си има задача. Някой трябва да вози отец Даниъл с количката, а ти не можеш да бъдеш на две места едновременно.

— Елена… опасно е, всичко може да стане…

Светлината на нощната лампа в стаята прозираше през нощницата й. Отдолу нямаше нищо. Тя пристъпи към него и Хари видя как заоблените й гърди се надигат и спадат при всяко вдишване.

— Елена, не искам да идваш — натърти той. — Ако нещо се случи…

Елена леко притисна устата му с пръсти. Почти в същия миг пръстите плъзнаха надолу и тя докосна устните му със своите.

— Имаме настоящето, Хари — прошепна тя. — Каквото и да се случи, все още имаме настоящето… Не го изпускай, обичай ме…