Времеубежище

6

На 1 септември 1939-а Уистън Хю Одън се събужда в Ню Йорк и пише в дневника си:

Ето ти го всичко в едно истинско начало – лоши сънища, война и главоболие.

Бях в Нюйоркската библиотека, когато попаднах на тази записка в дневника на Одън, който иначе се пази в Лондон, но по някаква щастлива случайност архивът му гостуваше.

Само дневникът може така да срещне лично и историческо. Светът вече не е същият – Германия напада Полша, войната започва, боли ме глава, а този идиот Ч. има наглостта да ми изневери насън. Днес насън, утре наяве (дали си го е помислил?). С узнаването за изневяра, да припомним, Шахрияр започва голямото клане на жени в „Хиляда и една нощ“. Дали Одън си е давал сметка колко много неща регистрират онези два реда, колко точни, лично и цинично точни са. Два реда за най-важния ден от века. Същия ден, когато главоболието леко се разнася, той ще започне да нахвърля някакви стихове:

I sit in one of the dives

On Fifty-second Street

Uncertain and afraid…[1]

И тук вече кръчмата на 52-ра, главоболието, изневярата и лошият сън, нападението над Полша на онзи 1 септември, петък – всичко е станало история. Поемата ще се казва точно така: 1 септември 1939.

Кога всекидневието става история?

Секунда само. Онова толкова цитирано We must love one another or die[2] към финала на поемата, което Одън после никак не харесвал и постоянно махал, не е ли свързано тъкмо с тази сънувана изневяра. Кой би искал да си спомня подобни кошмари.

Бих искал да знам всичко за този ден, един ден от есента на 1939-а, да седя в кухните на света с всеки, да надничам във вестника, който е отворил, докато си пие кафето, да чета жадно всичко – от струпаните войски на немско-полската граница до последните дни на летните разпродажби и новия бар „Чинцано“, който отваря врати в Долен Манхатън. Есента вече е на прага, рекламните карета във вестниците, платени предварително, сега съседстват с кратките комюникета от последните часове в Европа.