Времеубежище

24

Най-зле беше с имената. А като му се налагаше да сменя езика, беше кошмар. Забравяше дори подходящата фраза, за да може да се извини и попита:

Sorry, your name escapes me… Sorry, your name…

Всяка сутрин вземаше празен лист и го изписваше на ръка с тези пет думи. Това му напомняше наказанието в училище, когато трябваше да напише 100 пъти сгрешена дума или дребно провинение, като „забравих си домашното“. Оттук дойде ранното откритие, че повторението променя смисъла, обезкостява и обезсмисля написаното. Повторено сто пъти, всичко (включително вината) се разпадаше на нищо незначещи срички.

Все едно, тези спомени сега му харесваха. Бяха от малкото останали и той се грижеше за тях като за любимо животно, викаше ги при себе си, галеше им ушите и им говореше.

Знаеше, че един ден ще стигне и до тази фраза:

Sorry, my name escapes me.