Времеубежище

40

Преди няколко години тръгнах бавно да губя слуха си. Дискретното слухово апаратче, което ми изписаха с обещанието, че ще си върна косовете сутрин и щурците в лятна нощ, не свърши почти никаква работа. През него чувах всичко като записано на стара грамофонна плоча, с лек метален отглас и пропуквания тук-там. Усещане за техническа възпроизводимост, както би казал Бенямин. Саундтракът на света от вчера, записан и въртян на плейбек.

И през войната са пеели птици. Въртя тази фраза в главата си, докато слушам „Квартет за края на времето“ от Месиен, писан и изсвирен за първи път през януари 1941 г. в лагер за френски военнопленници. Увеличил съм звука до последно. В началото на квартета Месиен е сложил онези думи от Апокалипсиса – за ангела, който обявява края на времето. Валял студен дъжд следобед, концертът бил на открито, но никой от 400-те лагерници и пазачи не си тръгнал. Необичайна комбинация от пиано, кларинет, цигулка и чело – такива били наличните музиканти сред пленниците… Първата част, Кристалната литургия, се отваря със събуждане на птиците, кларинетът в чудно соло имитира кос, а цигулката след него – славей, безкрайно, повторително, забравящо се, сладкогласно и тревожно в същото време, спокойно и напрегнато.

И през войната са пеели птици. В това е целият ужас… и утеха.