Времеубежище

25

Чудеше се колко скоро ще дойде моментът, когато ще забрави и буквите. Само това нямаше да преживее. Беше се научил да пише твърде рано, на 4 или 5, което би трябвало да означава, че те ще си отидат последни. Представяше си ясно как се изнизват като малки животинки, като мравки или бръмбари, напускат тази тетрадка, напускат книгите в библиотеката му, пъплят, пресичат стаята и си отиват масово. Великото преселение на буквите. Ето го Щ-то, изнизва се като стоножка, Б-то само махва с ръка и изчезва с корема напред, О-то се изтъркулва като охранен торен бръмбар, Й-то повдига смешното си каскетче за сбогом, Ж-то подскача като жаба и изчезва през вратата. Отваря една книга напосоки, празна е, само едно малко „е“ тупва на земята и се изтъркулва зад парното.

Библиотека с празни, напуснати книги – без заглавия, без автор, без текст. Бели страници, табула раза. Умът на детето е табула раза и ние трябва да напишем всичко върху нея, казваше учителката му на тържеството за първи клас. Беше запомнил странното съчетание тъкмо защото не го разбираше. Сега умът му пак беше табула раза, само дето нищо повече не можеше да се запечата отгоре. Лентата е осветена.