Времеубежище

16

Изхарчихме ли вече, приятели мои, чека на бъдещето? Необезпечения чек на бъдещето…

Нали миналото вече не съществува, а бъдещето още не съществува, казва свети Августин в XI глава от Изповедите.

В това още все пак има утешение, няма го, но има да идва. А какво правим, когато и бъдещето вече не съществува? Колко различно е бъдеще, което още го няма, от онова, което вече го няма. Колко е друго това нямане. Първото е пълно с обещание, второто е апокалипсис…

Гаустин, „Приписки за края на времето“