Времеубежище

6

Самото определение за близко минало се оказа обект на повече спорове и затова компромисно се прие границата да бъде гъвкава, а държавите да се придържат в рамките на ХХ век.

В решението за такъв референдум имаше нещо романтически обречено, особено след опита с Брекзит, но нали самите хора все пак трябваше да решат къде искат да живеят. Всичко спуснато отгоре така или иначе не работеше и предизвикваше единствено раздразнение. Референдумът беше най-лошата възможна процедура, но друга, както се казва, не беше измислена.

Това ще е последният опит пред едно невъзможно бъдеще, говореше председателят в синьо, ние трябва да изберем между две неща – да заживеем заедно в едно минало, както сме го правили вече, или да се саморазпуснем и избием взаимно, както също сме правили. И двата варианта са легитимни. Спомнете си онзи велик стих на Одън We must love one another or die. Направи кратка пауза и повтори отново с нарочно снишен глас We must love one another or die, давайки си сметка, че изковава лозунг, който утре медиите ще подемат.

Чувах Гаустин зад всяка дума. Тези хора най-сетне се бяха научили да говорят, или по-скоро да слушат.