Времеубежище

3

Намерих двама по-млади и амбициозни лекари да движат клиниките. Запасих се с наръч книги, празни тефтери и моливи и се върнах в манастира на хълма, зад стените на седемнайсети век, току под камбанарията. От високото на манастира (и на седемнайсети век) можеше да се наблюдава по-добре докъде стига потопът на миналото, а и докато водите му дойдат дотук, щеше да мине време. Носех и жълтия тефтер, оставен ми от Гаустин, с всякакви наблюдения, нови и предстоящи диагнози (така ги беше кръстил), лични приписки и сякаш нарочно оставени празни места. Скоро започнах да ги запълвам. Първо отбелязвах неговите приписки с едно Г., а моите с две (Г. Г.), после спрях. Забелязах, че почерците ни бяха неотличими.