Времеубежище

7

Днес ми хрумна да си направя нещо за ядене, което не съм опитвал от детството си – яйце на вестник. Това е най-простата рецепта, която знам. Слагаш парче вестник на котлона и чукваш отгоре яйцето. Едно време проблемът беше, че нямаше яйца, сега няма вестници. Слава богу, намерих вестник, включих котлона, на по-слабо, и стаята се изпълни с миризма, която не бях усещал от 8-годишен. Миризма на яйце и напечена хартия, суха миризма. Спомних си как част от буквите се отпечатваха на белтъка. Също си припомних как вестникът тогава служеше за всичко. Дядо ми си увиваше сиренето в него и като седнехме на обед, можех да прочета заглавията върху бучката сирене.

Лете слагаха вестник по прозорците наместо щори, а и мухите да не цапат стъклата. Като споменах мухи, се сетих и за голата крушка, наплюта от тях, която висеше от тавана на село и от вестника баба ми правеше нещо като абажур, който бързо пожълтяваше и прегаряше.

Стана хубаво яйце на вестник.