Времеубежище

22

Можех да си представя какво се случва по-нататък и да го нахвърля в тефтера.

Тези, които си искат Соца, получават в безплатен пакет и забрана на абортите, абонамент за „Работническо дело“, спиране на пътуванията, внезапни обиски и дефицит на дамски превръзки. (Същото получават и тези, които не си го искат.) Някак неусетно отделни неща започват да изчезват от магазините. ИКЕА напуска територията и онези, за които това е неделното вълнение, рязко осиротяват. „Пежо“, „Фолксваген“ и всички западни фирми изтеглят представителствата си. Заводът „Кремиковци“ се готви да заработи отново и комините няколко пъти дават залп от черен дим, за да оповестят събитието. Изчезват презервативите, на черно и с връзки все още се намират български от олекотен каучук, посипани с талк. Вестниците, нарязани на правоъгълни листчета, деликатно се настаняват в тоалетните наместо липсващата тоалетна хартия. Някогашният дисидентски акт да ползваш тъкмо парчето вестник със снимката на Главния секретар отново влиза в сила. Радиоапаратите отново стават ценни, особено старите „Селена“ и ВЕФ, които ловят забранени станции в края на скàлата. Радио „Свободна Европа“, прибързано закрито като ненужно във време на демокрация, отново отваря централата си в Прага. А слушащите го ще бъдат прибирани рано сутрин с милиционерските лади.

В началото хората ще мислят, че всичко това е игра, но милицията бързо успява да обясни нещата ясно и твърдо. Юмрук в стомаха, изкълчване на ръка, чупене на пръсти, палки и ритници – добрият стар арсенал отпреди либералните лиготии отново е в ход. Вероятно с оглед на новата коалиция милиционерите са с калпаци вместо фуражки. Агентурната мрежа на Службите няма никакъв проблем, тя така и не се е разпуснала, не се е депрофесионализирала, както гордо заявяват нейните членове. И съвсем естествено ще продължи от точката, където е – или по-скоро не е – спряла.

Международните паспорти са иззети. Оградата по държавната граница се възстановява за рекордно кратки срокове, всъщност вдигането й вече е започнало отпреди заради бежанците. Гранични войски се връщат по изоставените застави. В магазините се настанява конфекцията с няколко преобладаващи модела. Много бързо десенът на улицата се сменя – все повече жени с еднакви костюмчета, нови са само стилизираните фолклорни сукмани. Връщат се старите български дънки „Рила“ и „Панака“, едно време ги купувахме и махахме веднага етикетите, за да сложим бог знае откъде намерени етикети на „Райфъл“ и „Левис“. Към тях само се добавят бели ризи с българска шевица, тениски с Хан Аспарух и широки пояси за кръста.

Едно от най-неприятните неща за отвикналите са вестниците и телевизията от онова време. Да се чете официозът, е истинска мъка. Програмата на телевизията свършва с последните новини в 10:30 вечерта, после химнът и снежинките на празния екран.

За радост на пушачите, свободно се пуши навсякъде. За тяхно съжаление обаче, се продават само старите марки цигари. „Стюардесата“ отново е толкова остра, БТ капак – също, дамските „Феникс“ и „Фемина“ ментол са със същия леко гаден сладък послевкус. А „Ардата“ с филтър и без филтър къса дробовете, разглезени от западни блендове.

Голяма част от хората, както всъщност винаги е било, започват да се адаптират неочаквано бързо, сякаш трийсет години търпеливо са изчаквали да се върне това време. Старите навици се оказват живи и жилави. А за несвикналите… Скоро невярващите граждани, които още живеят по някаква демократична инерция (младите също), бързо започват да пълнят арестите. Мазето на „Московска“ 5, което обсъждахме с моя приятел професор Кафка, заработва на пълни обороти, не като музей, разбира се.

Старите вицове отново стават смешни. И страшни.