Времеубежище

30

Веднъж в клиниката доведоха една възрастна жена, госпожа Ш., която отказваше да влезе в банята и изпадаше в тиха истерия само при вида на душа. Това се случва понякога, в тежкия стадий на заболяването хората стават агресивни, своеволни, като деца, които се заинатяват за обичайни преди неща. В такива случаи намираме сапуни и шампоани от едно време, които още пазят миризмата си, тоалетни принадлежности, шапки за баня от тогава, някогашни дебели хавлии с монограм, огледала с кокалени дръжки, дървени гребени… Всичко, което би направило познато и близко една баня. Но в случая нищо не помагаше. Тя все така се дърпаше, плачеше и молеше сестрите да бъде пощадена. И тогава с Гаустин се заровихме в архивите, издирихме оцелели родственици на тази жена, документи и разбрахме, трябва да призная, че Гаустин се досети първи, госпожа Ш. беше оцеляла от Аушвиц. Самата тя явно беше опитала да забрави и да не говори за това. Но сега, в късния стадий на заболяването, онова, което цял живот е искала да изтрие, се връщаше като насрещен влак и нямаше как да се спаси в други спомени и в друго време. Някъде Примо Леви пишеше, че лагерът е онази неизбежна реалност, в която знаеш, че рано или късно ще се събудиш насред съня на живота. И това усещане не намалява с годините.

Изведнъж вечните сутрешни въпроси на госпожа Ш. дали са открили майка й и живи ли са братята ѝ, получиха обяснение. Разбрахме защо се запасява с корички хляб и остатъци от столовата, криейки ги в шкафа си. Всичко, което отключваше тази памет, трябваше да се избягва – душовете, чаткащите токчета на сестрите в коридорите (заменихме ги с меки чехли). Дежурното осветление беше приглушено. Част от столовата беше разпределена на по-малки уютни сепарета, за да се избегнат големите общи помещения, тракането на прибори, скупчването на хора. Неволно си даваш сметка колко много неща в една клиника са потенциално заредени със скрито насилие, както би казал Фуко. Нищо повече няма да е невинно – баните, столовата, газовата печка, лекарят с престилката, който иска да ти сложи инжекция, осветлението, лаят на кучета отвън, резкият глас, някои немски думи…

Това беше един от редките случаи, в които Гаустин беше готов да се откаже от събуждането на памет.