Времеубежище

17

ПРИПИСКА ЗА НЕВЪЗМОЖНИЯ ЕПОС

Във всички древни епоси има един силен враг, с когото се бориш – Небесния бик и Гилгамеш, чудовището Грендел, майка му и накрая Дракона, ранил смъртоносно вече стария Беоулф, всички чудовища, бикове и пр. в „Метаморфозите“ на Овидий, циклопът в „Одисей“ и пр. В днешните романи тези чудовища са изчезнали, отишли са си с героите. Като няма чудовища, няма и герои.

Чудовище обаче има, има едно чудовище, което очаква всеки. Смъртта, ще кажете, да, да, смъртта му е сестра, но старостта е чудовището. Това е истинска (и обречена) битка, без блясък, без фойерверки, без мечове с вградения зъб на свети Петър, без вълшебни брони и неочаквани помощници, без надежда, че певци песни за тебе ще пеят, без ритуали…

Епическа битка без епос.

Дълги самотни маневри, изчакване, по-скоро окопна война, залягане, прикриване, прибежки, дебнене на бойното поле „между часовника и леглото“, както се казваше един от предсмъртните автопортрети на стария Мунк. Между часовника и леглото. Кой ще възпее такава смърт и такава старост.