Времеубежище

9

Синдромът на Сляпата Вайша

Описан е случай на момиче, което с лявото си око вижда само в миналото, а с дясното – единствено онова, което има да става в бъдеще. Понякога границите между минало и бъдеще се свиват дотолкова, че с лявото око вижда как се скрива луната, а за дясното изгрява слънцето. Друг път границите се разбягват и пред лявото око се разстила земната твърд от първите дни, пуста и неустроена, а пред дясното – планетата от последните дни, опустошена и пак неустроена.

Синдромът на Сляпата Вайша, както ще стане известен после в науката, е характерен тъкмо с тази едновременност на минало и бъдеще, със способността (или проклятието) да виждаш света едновременно в неговото преди и след, никога в наличността му тук и сега. Различно е от синдрома на обитаващите миналото или на онези, които живеят само в бъдещето, и двойно по-тежко.

Клинична картина: Болезнено усещане за непринадлежност към никое време, резки прескоци между минало и бъдеще, фактическа слепота при нормално функциониращи зеници, опити за самонараняване и суицидно поведение. Близък до т.нар. синдром на непринадлежащите.

Страдащите не могат да излизат без придружител, защото улицата, по която вървят, още не съществува за едното им око, а за другото вече е магистрала с фучащи коли. Предвижда се удвояване на честотата на заболяване до година-две.

(Гаустин, „Нови и предстоящи диагнози“)

Понякога Г. наистина ме вбесява, дори няма да му изписвам цялото име. Вбесявал ме е и преди, странното е, че го прави и сега, когато го няма. Дори самият факт, че го няма, а се хили между редовете, е отвратителен. Вбесява ме безогледното присвояване. Цялото това развихряне и самозабрава на съчинения, откъде накъде. Чакай малко, аз съм те измислил, аз ще те… Достатъчно е само едно изречение, например: „Гаустин си отиде в първия ден на онзи септември…“, и край.

Цял живот някой злоупотребява с топлото ми югоизточно сърце.